Долно Луково е малко селце в най-южната част на България, в непосредствена близост до гръцката граница. Намира се в област Хасково, община Ивайловград. Въпреки незначителната надморка височина и широката долина на река "Бяла", релефът е планински, със стръмни склонове, обрасли с естествени дъбови гори.
В миналото тук се намирало голямо село, с над 700 къщи, наричано от турците Алтън Суванлъ. През XVII век чумна епидемия отнела живота на много хора, а останалите живи се преместили на десния бряг по течението на "Бяла" - едните по-нависоко, а другите - по-ниско. Так се оформили две махали, а впоследствие и две села - Горно и Долно Суванлъ. От 1934 г. турската дума е заменена с българската Луково.
Най-голям интерес в селото предизвиква черквата "Св. Св. Константин и Елена", известна като църквата, построена за 7 нощи. Това се случило през 1806 г.
Според османския закон, постройка, на която е сложен покрив, не се разрушава. На няколко пъти местните лъгали, че изграждат обор, вкопан в земята. Тогава сградите не трябвало да надвишават височината на турчин качен на кон.
Градежът на черквата е от плоски речни камъни. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва.
През 1896 г. в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика "Св. Архангел Михаил", до която е камбанарията. От 1992 г. черквата "Св. Св. Константин и Елена" е обявена за паметник на културата. Има две отделения - мъжко и женско. Днес църквата не е действаща - богослужение се провежда само на храмовия празник на 21 май.
Черквата е богато изписана с изразителни фолклорни стенописи, като се отличава с това, че никъде не се среща образа на Исус Христос. Почти всичко в нея е автентично, на повече от 200 години. Част от стенописите са реставрирани през миналия век от преподаватели и студенти от Художествената академия.
По стените се виждат 12-те апостоли, възкресението на Лазар, сцени от Страшния съд, Божията ръка с везната на Доброто и Злото, така както местните са си ги представяли.
На църковния иконостас от неизвестен майстор са овековечени най-важните символи на местния поминък. Свещниците са от дялан камък, а иконите са онези, които хората вземат със себе си, бягайки от чумата. Пред олтара в земята е вградена плоча с имената на ктиторите, помогнали за построяването на храма. Те се огряват от светлината на кристален полюлей, дарение от монах в Атонския манастир.
Днес селото запустява, в Горно Луково се говори, че е останал само един жител, който отказва да го напусне. Жителите на Долно Луково са стотина. Някогашните богаташки бубарски къщи сега... пустеят.
Хората в селото вярват, че ако запалиш две свещи и докоснеш кристалния полилей, който е донесен от Света гора, желанието ти ще се сбъдне.
Леля 12:32, 13.11.2019
Защо преди 1944 се е изуавало богослужение. А сега не. Значи едно време хората са били прости.
Анна 18:55, 13.11.2019
Историята е трогателна! Благодаря за статията! Пиша с молба за корекция на дума - вторият път е написана правилно. Вероятно е печатна грешка. Два пъти се споменава за кристален полилей. За съжаление първият път с "ю". Извинявам се, не съм дребнава. Спомням си за професор по време на моето следване, който специално обърна внимание на правописа на думата и поясни, че идва от гръцката "полиелей" - много светлини/свещи. И още преди 30 години се възмущаваше, че голяма част от хората не знаят как се пише. Добре, че не доживя последните 20 години - и това, което е сега. Отново благодаря и се извинявам.
Ташо Кючуков 23:49, 12.11.2019
Удивителна и невероятна история на една забележителна църква , която дедите ни са построили с много вяра, желание и любов. Бих я посетил с удоволствие и преклонение пред създателите и.. БЛАГОДАРЯ на glad.bg
Жалко 16:00, 10.11.2019
Жалко
Радка Малинова 20:36, 10.11.2019
Това е много ценна старинна светиня, автентична и трябва да се съхрани и запази именно в този си вид. Може би трябва да се изпрати в Министерство на културата, дано все още има съвестни служители, които ценят историческите дадености и направят необходимото, за да се посещава не само от българи, но и от много чужденци. Велика е историята на България. Трябва да я пазим. Длъжни сме..