Долно Луково е малко селце в най-южната част на България, в непосредствена близост до гръцката граница. Намира се в област Хасково, община Ивайловград. Въпреки незначителната надморка височина и широката долина на река "Бяла", релефът е планински, със стръмни склонове, обрасли с естествени дъбови гори.

В миналото тук се намирало голямо село, с над 700 къщи, наричано от турците Алтън Суванлъ. През XVII век чумна епидемия отнела живота на много хора, а останалите живи се преместили на десния бряг по течението на "Бяла" - едните по-нависоко, а другите - по-ниско. Так се оформили две махали, а впоследствие и две села - Горно и Долно Суванлъ. От 1934 г. турската дума е заменена с българската Луково.

Най-голям интерес в селото предизвиква черквата "Св. Св. Константин и Елена", известна като църквата, построена за 7 нощи. Това се случило през 1806 г.

Според османския закон, постройка, на която е сложен покрив, не се разрушава. На няколко пъти местните лъгали, че изграждат обор, вкопан в земята. Тогава сградите не трябвало да надвишават височината на турчин качен на кон.

Градежът на черквата е от плоски речни камъни. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва.

През 1896 г. в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика "Св. Архангел Михаил", до която е камбанарията. От 1992 г. черквата "Св. Св. Константин и Елена" е обявена за паметник на културата. Има две отделения - мъжко и женско. Днес църквата не е действаща - богослужение се провежда само на храмовия празник на 21 май.

Черквата е богато изписана с изразителни фолклорни стенописи, като се отличава с това, че никъде не се среща образа на Исус Христос. Почти всичко в нея е автентично, на повече от 200 години. Част от стенописите са реставрирани през миналия век от преподаватели и студенти от Художествената академия.

По стените се виждат 12-те апостоли, възкресението на Лазар, сцени от Страшния съд, Божията ръка с везната на Доброто и Злото, така както местните са си ги представяли.

На църковния иконостас от неизвестен майстор са овековечени най-важните символи на местния поминък. Свещниците са от дялан камък, а иконите са онези, които хората вземат със себе си, бягайки от чумата. Пред олтара в земята е вградена плоча с имената на ктиторите, помогнали за построяването на храма. Те се огряват от светлината на кристален полюлей, дарение от монах в Атонския манастир.

Днес селото запустява, в Горно Луково се говори, че е останал само един жител, който отказва да го напусне. Жителите на Долно Луково са стотина. Някогашните богаташки бубарски къщи сега... пустеят.

Хората в селото вярват, че ако запалиш две свещи и докоснеш кристалния полилей, който е донесен от Света гора, желанието ти ще се сбъдне.