Въглеродният монооксид се свързва с хемоглобина в кръвта около 200 пъти по-лесно от кислорода. Ако се увеличи количеството карбоксихемоглобин кислородът, се транспортира по-бавно през тялото. Има доказателства, че нивото на карбоксихемоглобин е няколко пъти по-високо в зародиши на майки-пушачки.

При тези, които пушат повече от 20 цигари дневно, преносът на кислород намалява с 15–40%. Тъй като зародишът не може да издиша въглеродния монооксид, той трябва да се освободи от този токсичен газ през плацентата. Освобождаването на въглеродния монооксид посредством кръвообращението е по-продължително, отколкото при възрастните хора, което допринася за повишената му концентрация в кръвта на зародиша. Това води до редуциране нарастването на плода средно с 200 г преди раждането.

Още в утробата на майка си бебето може да абсорбира никотин от цигарения дим. Съдържанието на веществото в околоплодната течност и кръвта на зародиша е по-високо от това в кръвта на майката, която пуши. Доказано е, че никотинът ускорява пулса и повишава кръвното налягане в зародиша. Още през 1992 г. доклад на Кралския медицински колеж, Великобритания, показва, че всяка цигара, която бременната жена изпуши, забавя скоростта на кръвния ток през плацентата, причинявайки учестена сърдечна дейност на плода.

Никотинът достига и до мозъка на нероденото дете и се свързва с рецепторите за ацетилхолин - един от най-важните невротрансмитери. Рецептори са разположени в много зони на мозъка и на автономната нервна система, и могат да повлияят на различни физиологични функции – респираторно регулиране, пулс, кръвно налягане.

Тези процеси показват, че ако майката пуши, тя подлага зародишът на риск от увреждане, причинено както от хроничния недостиг на кислород, така и от недохранване.

Недоносеността, раждането на мъртъв плод и вродените аномалии са по-чести, когато бременните жени са изложени на експозицията на тютюнев дим.

Пушачките са с 30-40% по-застрашени от аборт през първите 3 месеца на бременността, като стойностите варират в зависимост от изпушените цигари. Рискът от извънматочната бременност е почти 2 пъти по-висок при пушачките. Този риск не само води до помятане, но може да застраши и здравето на майката.

Преждевременното отлепване на плацентата от матката е рядко срещана, но е една от най-честите причини за смърт на майката при раждане, както и смърт на плода. 15-25% от детската смъртност при раждане се дължат на това състояние. Отчита се, че рискът от преждевременното отлепване на плацентата при пушачки е 2 пъти по-висок.

Доказана е връзката между пушенето и плацента превиа - когато плацентата закрива пълно или частично шийката на матката. Редица изследвания показват, че рискът е с около 60% по-висок при пушачките.

Изтичането на водите преди 37-та седмица от бременността е най-често срещана причина за преждевременно раждане и е още едно усложнение, пряко свързано с пушенето, според експерти. Жените, които пушат много и продължават да пушат по време на цялата бременност, са изключително предразположени към този риск.

Ако бебето се роди преди 37-та седмица или развитието в утробата е нарушено, има по-голям риск от по-ниско тегло при раждане - около 2500 грама, или смърт при раждане.

Изследване на шведски учени показва, че пушенето е причина за 5% от всички случаи на недоносване. Новородените на майки-пушачки тежат средно с 250 г по-малко от бебета на майки-непушачи и нивото на различията в теглото зависи от това колко пуши жената.

Вероятността да се роди дете с тегло под 2500 г е 2-3 пъти по-висока за бъдещи майки, които не се отказват от вредния навик. Смята се, че малкото телесно тегло е вероятно в резултат на продължителното недохранване и недостиг на кислород в зародиша. Намаленото производство на естроген също играе известна роля.

Изчислено е и че ако майката пуши - процентът на смъртност при бебетата е с 20-30 по-висок. Според експерти, около 1/10 от случаите на детска смъртност при раждане могат да бъдат предотвратени, ако бъдещите майки не пушат. Вероятността бебето да се роди в периода преди 33-та седмица от бременността нараства значително, ако майката пуши.

Някои учени считат, че постъпването на вредните вещества от дима в матката, вероятно води до по-голям риск от атопични дерматити, астма, а понякога и до симптоми на други видове алергии, проявяващи се на по-късен етап.

Един от най-големите изследователски проекти, занимаващи се с алергиите, показва, че ако майката пуши през бременността, рискът бебето да развие астма е с около 60% по-висок. Изчислено е, че майките-пушачки кърмят по-кратко време децата си, отколкото непушачките. Самото кърмене, освен че предпазва от инфекции и други заболявания, е от изключително значение срещу развитието на астма. Новите случаи на това заболяване са с 50-100% по-чести, ако родителите са пушачи.

По данни от проучвания в страни от Европейския съюз, деца, отглеждани в домове, в които се пуши, са изложени на двойно по-голям риск от развитие на астматично заболяване.

През последните години редица изследвания доказаха, че пушенето през бременността причинява хронични увреждания в растежа на зародиша и развитието на белите дробове. Според други изследвания нарушенията в неврологичните функции и умственото развитие на детето са пряко свързани с пушенето през бременността.

Открита е връзка между дефицита на вниманието и хеперактивни нарушения и постъпването на вредни вещества от тютюневия дим в матката.

Не е за пренебрегване и фактът, че цигареният дим в околната среда може да се окаже опасен за здравето на зародиша и детето. Според шведско изследване 2/3 от майките са били пасивни пушачи по време на бременността – у дома или на работното място.

Рискът от раждане на дете с нарушен растеж е по-висок за бременни жени, които не пушат, но са изложени на пасивно пушене през ранните етапи на бременността си.

Децата на майки-пушачки са с по-ниско тегло и имат по-слаба успеваемост в училище както в ранна, така и в по-късна детска възраст, сочат резултати от изследвания.

Децата под 6-месечна възраст са с 3 пъти по-висок риск да развият остро респираторно заболяване, включително и пневмония. При по-големи деца рискът е с 50-100% по-висок. Ефектът е по-малко отчетлив при по-големи деца, които прекарват повече време вън от дома.

Хроничната кашлица, храчките и хриповете са 2 пъти по-чести, когато родителите пушат и с 50% по-чести при деца в училищна възраст, а още по-висок е рискът, ако и самите деца пушат.

Повишен е рискът от възпаление на долните дихателни пътища като бронхит, пневмония, бронхиолит.

По-чести са и възпаленията на средното ухо, в т.ч. с последващо отслабване на слуха.

Малките деца са подложени на особено висок риск в затворени помещения и ограничени пространства като автомобили, където до голяма степен се увеличава концентрацията на опасни химични вещества от тютюневия дим.

Някои изследвания показват, че децата на бременни майки-пушачки са изложени на по-висока опасност те самите да станат пушачи, в сравнение с деца, чийто майки не пушат.