Инфекция с бактерии, които не се повлияват от антибиотици, убива по един българин всеки ден.

В Европейския съюз по тази причина се губят 25 000 живота годишно.

До 2050 г. жертвите в световен мащаб се очаква да бъдат 10 милиона души, като те ще са повече от покосените от рак, съобщи TrafficNews.

Шокиращите данни бяха изнесени на кръгла маса в Народното събрание на тема: "Антибиотиците: Използвайте отговорно", а домакин на дискусията бе шефът на Здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова.

Тя посочи, че у нас неправилното самолечение с антибиотици е сред основните проблеми, защото те често се използват срещу вирусни инфекции, където не дават резултат. Друга грешка е, че често хората не спазват целия курс, който е предписан, а прекратяват лечението когато се почувстват по-добре. Така остават неизлекувани, а бактериите се приспособяват към лекарството.

"Щетите от антимикробната резистентност са съизмерими с тези, които причиняват съвкупно грипът, туберкулозата и СПИН", заяви на свой ред проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания и национален консултант по микробиология.

Големият проблем за разпространението на антимикробната резистентност е когато недолекуван пациент бъде изписан от една болница и скоро след това приет в друга – така той става приносител на резистентните бактерии. Преди заразяването е ставало за 2-3 години, а сега – за няколко месеца.

Той посочи, че половината от антибиотиците в доболничната помощ отиват за лечение на нелечими с тях заболявания, като фарингити, възпаление на ухото и др.

Най-големият проблем обаче е в болниците, които масово изписват широкоспектърни антибиотици, като така намаляват ефективността им. У нас това се прави два пъти повече, отколкото е в Европа, като по този показател страната ни е на четвърто място в ЕС след Гърция, Испания и Кипър.

Проф. Георги Михайлов, ръководител на клиниката по хематология посочи, че често лекарите нямат време да чакат антибиограма, затова започват лечение със широкоспектърни антибиотици.

По думите му, големият проблем е, че фармацевтичните компании намаляват инвестициите в разработка на нови лекарства. Причината – липсата на възвръщаемост.

Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, обясни, че антибиотиците са разделени на три групи – достъпни, към които по-трудно се създава резистентност, наблюдавани и резервни, които са последната спасителна жилетка за пациенти със сепсис. Осем са антибиотиците от последния вид.

Антибиотичната резистентност е факт, който отнема човешки животи, а разходите за лечение на усложненията стават все по-големи. Те вече се изчисляват на 3,5 млрд. долара годишно.

Затова СЗО е разработила глобален план за действие срещу антимикробната резистентност. Сред основните акценти в него са по-голямата информираност на хората, профилактика срещу разпространяването на инфекции, както и оптимална употреба на антибиотици, като за това бъдат информирани лекарите. Всяка държава трябва да разработи свои Национални планове, като в Европа този процес е напреднал в различна степен – по тези планове вече се работи в Швеция и Великобритания, а само една държава още не е стартирала подготовката.

Разработва се и глобален списък с бактерии, които са резистентни към антибиотици, който се допълва от всяка страна.