1. Защо понякога излекуват рак в последен стадий, а не успяват да спасят човек с по-ранен етап на болестта? 
 

Кратък отговор: Различните видове онкологични заболявания протичат по различен начин. 

Стадии при онкозаболяванията - това е исторически термин, но истината е, че ракът не се развива стадийно: при някои видове тумори няма никакви ранни стадии, други никога не достигат 4-и, а някои “прескачат” от първи чак на четвърти. 

2. Защо хората (особено младите) с онкологични заболявания стават все повече и повече?  

Кратък отговор: Не са повече. 

Истината е, че статистически няма никакво видимо движение и изменение за “подмладяване на рака”. Усещането, че около нас вече станаха много младите пациенти с рак, по-скоро е свързано с факта, че информацията за това е повече и по-достъпна благодарение на социалните мрежи. 

3. От какво умират пациентите с рак?

Кратък отговор: Най-често от поражение на различни органи. 

Ако говорим за това защо и как умира човек, ако не успее да се излекува, всичко зависи от биологичните свойства и разположението на тумора. Първичните тумори могат да убият болния, ако се намират в жизненоважни органи, например в мозъка. Но дори туморът да е разположен в органи и тъкани, които могат да бъдат отстранени, това невинаги води до излекуване - той метастазира, т.е. разпространява се по цялото тяло. Разбира се, метастазите също могат да се премахват (което често се прави). 
Също така човек може да умре от друго заболяване, възникнало всъщност заради онкологичното. 

4. Винаги ли ракът се съпровожда със силна болка?

Кратък отговор: Далеч невинаги. 

Това е най-често срещаното и разбираемо безпокойство както сред пациентите, така и сред здравите хора, но истината е, че на ранни етапи от развитието си повечето видове онкологични заболявания въобще не се съпровождат не само с болка, но и с каквито и да е други усещания. Ако обаче туморът и неговите метастази започнат да се разрастват, това може да доведе (и често води) до развитие на хроничен болеви синдром.

5. Заразен ли е ракът?

Кратък отговор: Не, но не всичко е толкова просто. 

Науката не познава случаи, когато онкологичните заболявания да са се предавали по въздушно-капков път, по фекално-орален или по полов път. Могат обаче да се предават вируси и бактерии, които се отнасят към канцерогените, т.е. фактори, способстващи за развитие на онкологични заболяване. Ето например:

• човешкият папиломен вирус - някои негови типове значително повишават риска от развитие на плоскоклетъчен рак на шийката на матката, на половия член, на аналния канал, на ротоглътката и т.н.;
• вирусът на човешкия имунодефицит, който повишава риска от развитие на т.нар. сарком на Капоши и няколко други вида онкологични заболявания, включително рака на маточната шийка;
• вирусите на хепатит В и С, които повишават риска от развитие на рак на черния дроб - хепатоцелуларен рак;
• вирусът Епщайн-Бар, който спомага за развитието на някои видове лимфом и рак на носоглътката;
• бактерията Хеликобактер пилори, която провокира развитие на рак на стомаха.
Добрата новина тук е, че съществуват ваксини против някои типове на човешкия папиломен вирус и хепатит В, а на хеликобактерията се въздейства с антибиотици. 

6. Наследствено заболяване ли е ракът?

Кратък отговор: Не, но може да се унаследяват мутации, повишаващи риска от развитие на онкология.

Онкологичните заболявания се отнасят към генетичните, но не и към наследствените: може да се унаследи само мутация, която повишава риска от развитие на онкологично заболяване, но не и то самото. Като цяло, ако се наблюдават продължително време 100 души, чиито кръвни роднини са боледували от рак, и 100, чиито роднини не са боледували, заболеваемостта ще е по-висока в групата на тези, чиито роднини са боледували. От гледна точка на статистиката рискът се повишава. Обаче онкологичните заболявания се срещат често, затова такава болест у кръвен роднина по-скоро е случайно събитие, не е свързано с мутации, които могат да се унаследяват. Вижте кои събития по отношение наследяване на мутации, повишаващи риска от развитие на онкологични заболявания, трябва да изострят вниманието ви: 

• онкологични заболявания у някои кръвни роднини от една линия - т.е. само от страна на майката или само на бащата;
• онкологични заболявания у кръвни роднини на възраст до 50 години;
• няколко различни вида онкологични заболявания у роднини от първа линия - баща/майка, сестра/брат, син/дъщеря;
• “онкологично заболяване без рискови фактори” у кръвен роднина от първа линия - рак на белите дробове при непушачи; рак на млечната жлеза при мъжете.
Всяко едно от тези събития трябва да ви наведе на мисълта да посетите медицински генетик, който може да разгледа въпроса за генетично тестиране на мутации, свързани с риска от развитие на онкологични заболявания.

7. Свързан ли е ракът с психологическите състояния? Може ли да се предизвика от депресия и стрес?

Кратък отговор: Науката не познава такова нещо. 

Няма ясни доказателства, че стресът или депресията могат да бъдат източници за възникване на рака. Но хората, подложени на стрес, са склонни към опасно поведение - пушене, алкохолизъм, което от своя страна повишава риска от онкозаболявания.

8. Влияе ли начинът на хранене върху развитието на рака?

Кратък отговор: Не много силно, но влияе.

Има някои “диетични уловки”, позволяващи до известна степен да се понижи рискът от развитие на онкология: консумирането на по-малко червено месо и преработени месни продукти; яденето на пълнозърнести продукти; употребата на повече зеленчуци и плодове; понижаване калорийността на менюто за профилактика на затлъстяването. Вегетарианците действително по-рядко развиват някои видове рак. 

Яна БОЯДЖИЕВА