“Не мога да повярвам, че са изминали 10 години. Има седмици, дори месеци, в които не мисля за онова, което се случи. После виждам нещо за затвора по телевизията. Не представят нещата така, както са… Жена ми все ме пита откъде съм толкова сигурен. После си спомня…”

Името му е Майкъл Шийлдс. Връщал се от Истанбул, където гледал как любимият му отбор “Ливърпул”побеждава “Милан” неочаквано, след като губи първата половина с 3:0.

Шийлдс решил да отпразнува победата на любимия тим в България. отива на курорта Златни пясъци, както много от феновете на “Ливърпул”. Една от вечерите става сбиване. Барманът Мартин Георгиев е пребит и ударен с камък по главата. Нараняванията му са тежки.

15-те минути шокират света.

Арестувани са четирима души. Шийлдс бил един от тях. Униформените буквално го измъкнали от леглото. Накарали го да се облече, а после го отвели в ареста.

“Бях толкова наивен. Когато си млад, не можеш да разбереш какво точно се случва. С досада очаквах всичко да свърши възможно най-бързо. Поглеждам назад и си мисля колко глупав съм бил - казаха ми да си облека точно определена блуза и аз.. просто го направих. Бях тийнейджър”, разказва пред “Индепендънт” Шийлдс.

Младежът бил отведен в ареста, а малко по-късно бил обвинен в престъпление, което не е извършил - опит за убийство. Обвинението било на базата на свидетелски показания. Припознали го сред няколко заподозрени и това било достатъчно.

“Всичко беше пълен цирк. Стоях във фоайето, вързан с белезници за една тръба. Свидетелите минаваха покрай мен, оглеждаха ме. Нямаше адвокат”, спомня си Шийлдс.

През цялото време той си мисли, че всичко ще приключи скоро. Но всъщност минават 4 години преди да е свободен отново.

Когато Георигев се събужда от комата, в която е изпаднал, той също посочва Шийлдс като своя нападател.

“Изпитах много смесени чувства, когато жертвата ме посочи. Можех да видя белега на главата му… изглеждаше ужасяващо. После насочи пръст към мен и не можех да повярвам. Стоя до мен в съдебната зала и единственото, което исках да му кажа, беше: “Знаеш, че лъжеш”.

Георгиев обаче се объркал… Когато се събудил от комата лицето на Майкъл Шийлдс било по всички вестници. Полицията му казала, че изрършителят е той. Хората му казвали, че е той.

“В началото бях бесен на него. После обаче си дадох сметка, че той е най-голямата жертва на цялата ситуация”

15 години – това време трябва да прекара Шийлдс в затвора.

“Центърът за задържане беше архаичен – нямаше прозорци, условията бяха лоши. Беше като в "Среднощен експрес“. Кожата ми беше станала жълта. В затвора беше по-добре, но най-тежкото бе, че ме местиха в различни, изправях се пред неизвестното. Всеки затворник ще ви потвърди това“, обяснява Шийлдс.

Един от мъжете, арестувани заедно с Шийлдс, бил Греъм Санки. Него обаче го освободили без да му повдигат обвинение. Други двама били обвинени, но получават неефективни присъди.

Санки се върнал в Ливърпул, където признал, че той е извършителя. Шийлдс разбрал новината от чичо си, докато били в съда.

"Получавах писма, които ми разказваха за подкрепата, която получавам у дома. Но в България бях злодея. Когато научих достатъчно от езика, за да чета вестници, видях как ме описват като чудовище, хулиган“, казва Шийлдс.

По-късно той е екстрадиран във Великобритания, където да излежи останалата част от присъдата си. Обстановката е съвсем друга.

И докато фенът на Ливърпул е изпаднал в дълбока апатия, семейството му продължава да се бори. На 9 септември 2009 година усилията им се увенчават с успех – Шийлдс се превръща в първият британски гражданин, осъден в чужбина, който е помилван от британските власти.

Свободата обаче дошла на определена цена.

“В съзнанието си бях все още на 18. Животът на всички беше продължил, далеч от мен. Намерих си работа, трябваше ми. В затвора има правила, има си някакъв ред, структура. Изведнъж навън това липсваше. Когато излязох на свобода не можех да гледам телевизия, не можех да се установя на едно място. Родителите ми искаха да отида на психолог…”, спомня си Шийлдс.

Днес, Шийлдс има жена и две деца. Признава, че понякога мисли за Георгиев, човекът, чийто живот също се променя на 14 май 2005 година.

"Той беше жертвата. Платихме 80 хил. паунда глоба. Семейството постоянно събираше пари. Чудя се колко ли от тях той е видял? И как това се е отразило на живота му? България е място, ръководено от парите. Всичко в затвора се въртеше около парите. Цялото им общество е построено около това. Надявам се парите да не са поставили мишена на гърба му“