Големият смог в Лондон - едно събитие в началото на 50-те години на миналия век, променило историята и начина, по който мислим за околната среда днес.

В периода 5 до 9 декември 1952 година столицата на Великобритания била обхваната от мрак. Черен смог се спуснал по улиците на Лондон, а днес това се разглежда като най-лошото замърсяване на въздуха в историята на Обединеното кралство. Комбинацията от индустриално замърсяване и високото налягане заради метеорологичните условия довели до смъртта на хиляди хора.

4000 души умират само за четири дни. Над 100 хил. са имали здравословни проблеми, свързани с тежкото замърсяване.

Големият смог е следствие от няколко фактора. По едно и също време във Великобритания става много студено, над столицата преминава антициклон и няма никакъв вятър. По този начин над града се образува дебела пелена от мъгла, съставена главно от изгорели газове и пушек от отоплението, което тогава е било на въглища.

Това обаче били годините непосредствено след Втората световна война - най-ужасяващия военен конфликт в историята на човечеството. Въглищата, които достигали до домакинствата в онези години, били изключително некачествени, тъй като другите се изнасяли за чужбина.

В района на Лондон по това време имало и няколко електроцентрали, които също разчитали на въглища.

Според изчисления на британските власти по време на Големия смог всеки ден във въздуха са се отделяли следните 1000 тона прахови частици, 140 тона солна киселина, 14 тона флуорни съединения и 370 тона серен диоксид.

През 1952 г. азотният диоксид и серният диоксид в атмосферата над града навлезли в мъглата. При изгряване на Слънцето и повишаване на дневните температури, водата в мъглата се изпарява и това, което остава във въздуха са капки концентрирана сярна киселина, а според изследователите това е една от основните причини Големият смог на Лондон да е толкова смъртоносен.

В онези няколко дни целият град спрял да функционира. Видимостта била една няколко метра, имало опасност от тежки катастрофи, градският транспорт бил напълно спрян. Линейките не ходели на адреси, а местните трябвало сами някак да се доберат до медицинските заведения. Смогът бил толкова гъст, че прониквал в домовете на хората и в публични пространства. Заради намалената видимост се изпразнили киносалоните и театрите.

Много от местните не можели да си позволят маски с филтър, тъй като били много скъпи.

Тогава мъглата се разпръснала, а животът в Лондон се върнал към обичайния си ход. Медицинските специалисти в града отчели, че за тези четири дни са починали общо 4000 души. овечето жертви били бебета, деца и възрастни хора, или индивиди с вече съществуващи респираторни проблеми. По-съвременни проучвания твърдят, че жертвите на Големия смог са по-скоро 12 хиляди. В действителност обаче е много трудно да се проследи колко точно хора са били засегнати от смога.

Заради гъстия лондонски смог през 1952 г. довел до приемането на един изключително важен документ в САЩ - The Clean Air Act, който значително променил еко активизма.