Берлинската стена току-що е паднала, Съветският съюз е на вълна перестройка, социалистическият блок е разтърсен, желанието за промяна отдавна се усеща и у нас.

10 ноември, резиденция "Бояна", провежда се исторически пленум на Българската комунистическа партия (БКП).

Присъстващите почти с пълно единодушие решават да изпратят Тодор Живков в заслужен отдих, след като 35 години е бил начело на държавата. За нов генерален секретар на ЦК на БКП е избран Петър Младенов.

От трибуната той благодари на Живков за приноса му в антифашистката борба и социалистическите преобразования в страната.

"Изпращайки другаря Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност", казва Младенов пред слисания поглед на Тато.

А свалянето му от власт става с решаващата роля на Съветския съюз. Хората у нас, на които Кремъл разчита са Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров.

Натискът върху Живков да се оттегли се засилва още от пролетта на 1989 година.

"Желанието на Живков е да замине за Москва и да направи директна среща с Горбачов, но Горбачов отказва такава среща", спомня си доц. Михаил Груев, председател на ДА "Архиви".

Показват му обаче, че връзката с Москва ще става чрез съветския посланик Виктор Шарапов. Живков разчита знаците и започва да преговаря. Предлага да подаде оставка като генерален секретар на ЦК на БКП, но да остане председател на Държавния съвет, за да има плавен преход и приемственост. Разбира, че това е невъзможно на прием в съветското посолство на 7 ноември, където разговаря лично с посланика.

"Именно на тази среща Живков е тежко попарен от Шарапов като му е заявено, че съветското ръководство и лично другаря Горбачов изключително високо оценяват неговата готовност да подаде оставка от двата заемани поста", допълва доц. Груев.

На 8 ноември при Тодор Живков отиват Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев - членове на Политбюро, знаят се от партизанските години в отряда "Чавдар". Увещават го да се оттегли, но той не подава.

На 9 ноември се събира Политбюро, Живков разбира, че не може да разчита на подкрепа от доскорошните си другари и се съгласява да се оттегли.

На следващия ден пленумът одобрява промяната. Новината бързо се предава от уста на уста. Вечерта по държавната телевизия има подробен репортаж.

А днес, 31 години по-късно, както и да определяме датата 10 ноември, като дворцов преврат или нежна революция, тя отваря пътя за понататъшните процеси към демократичното развитие на България.