Явно ние нямаме право на мечти, на избор, на сбъднати желания. На нас ни е разрешено само да ходим на работа, да плащаме данъци, да се радваме, че поне са ни оставили живи, а не са откраднали колата ни или обрали дома ни, докато сме там и не сме наранени...
Ето така е започнал деня на една жена в България.
"Радвайте се, че поне сте живи". А това "поне" някак не е достатъчно, когато зад него стои чувството за безнадеждност, безпомощност и безправие.
За какво става дума?
Мария Братанова с горчивина установила, че семейният им автомобил "Тойота Аурис" хибрид е бил откраднат. Бил паркиран в столичния кв. "Лагера". На 13 ноември, около 22.30 ч., колата обаче изчезнала.
И така една кражба на нечия вещ - било то кола, портфейл, телефон… поставя на масата въпросите за обществото, в което живеем, състоянието на родната България.
"И тази сутрин гледам реклами на коли и усмихнати хора, които ги карат. Да, има далеч по-важни неща, и болката ще затихне, но усещането за безпомощност и безправие", споделя потърпевшата в социалните мрежи.
И аз някак започвам да се питам: Навсякъде ли витае това усещане за безпомощност? Защо надделява тая масова смиреност, която ни е налегнала?
Защото днес става въпрос за нечия кола, но утре някой може да реши да "открадне" човешки живот. И пак да остане ненаказан.
Междувременно Мария и семейството й разпространиха снимки на откраднатия автомобил и молят - ако някой го е виждал, нека ги потърси. И нека ги накара да повярват, че не живеем в страната на безправието.
