Най-възрастният комарджия в Дупница е 70-годишният Митко Мирчев. Има завършено основно образование. Животът му минава на бързи обороти в игра на комар и на ръба на закона. Мирчев е обиколил почти всички казина в САЩ. В Дупница, където се носят легенди за него, почти никой не знае истинското му име, познават го като Тапиро. На чаша кафе Митко Мирчев се върна назад във времето и разказа спомени от пъстрия си живот.

  • Здравейте! Вие си една от легендите в ъндърграунда на Дупница от времето на соца. Вече сте на 70 години. Ще разкажете ли за нашите читатели как мина животът Ви.
  • Завършил съм основно образоване. Не получавам пенсия, защото имам само 8 години трудов стаж. Работих като монтьор в Бобов дол, управител на култовия за онова време комплекс “Бинека”… Обичам живота… Не съм лишен от нищо. Продължавам да играя комар и се издържам от това. Живея сам с кучето си Роки. Животът ми мина на бързи обороти – комар, момичета, задържания в полицията… Казармата я карах 8 години, защото комунистите ме дебнеха и за дребни неща ме вкарваха в затвора. Влязох новобранец в КЕЧ, завърших казармата в Шумен в трудово поделение, като минах през поделенията в София и Варна. Писна ми да съм под пагон и с една тесла си счупих показалеца на едната ръка. Сложих пръста на менгеме и ударих с теслата върху него и го счупих. Пуснаха ме в болнични, докато приключа с казармата. Там ми плащаха по 1,50 лв. на месец.
  • Кога влязохте за първи път зад решетките и защо?
  • Лежах 2 години в затвора заради едни юмрук в лицето на приятел. Избих му няколко зъба и ме осъдиха. Тогава беше така, за дребни нещо влизаш в затвора. А сега се избиват, крадат… задържат ги и ги пускат след 24 часа. Сега е хаос. Аз не харесвам комунистите, но имаше някакъв ред, въпреки че много често съм престъпвал закона.
  • Как сте престъпвал закона?
  • Бяхме се събрали една група и играехме комар, барбут, на клечки… Милиционерите ни дебнеха на всяка крачка. Имаше и доносници. През 1971 г. строиха Младежкия дом. Взимахме покривка от бирхалето, тогава такова заведение имаше само в Дупница, в съседните градове нямаше. С покривката отивахме на строежа на Младежкия дом, слагахме я на земята и започвахме да залагаме. Печелил съм по 30 000-40 000 лв. на игра, но и много съм губил. Играехме денонощно. Като спечеля, съм царя на бара. Всичко отиваше за пиене и жени. И тогава жените се лепяха по мъже с пари. Пари за удоволствия с жена не съм давал, но съм плащал хотели, питиета, храна… На другия ден нямаш пукнат грош и продължаваш играта. Криехме се като мишки от полицията. Играли сме в тоалетна на заведение в Дупница, на улицата зад полицията. Хвърляхме заровете на асфалта и някой от нас отиваше да види какви числа са се паднали. Дори и полицай да мине, няма да се усъмни. Най-фрапиращият случай е, когато играхме на стотинки, които хвърляхме, и която се лепне на земята по-близо до стената – печели. Бяхме задържани 6-7 души в милицията тогава. Докато чакахме в двора да ни разпитват, започнахме да играем на “лепканье”, така се нарича играта със стотинките. Тогава началник на милицията беше Антов, много строг човек. Той ни видял от прозореца и наредил на милиционерите да ни изхвърлят от милицията. Играл съм комар в Благоевград, Сандански, Русе, Варна… Събирахме се отвсякъде и играехме денонощно. В Сандански обрах Маникатов, разбрах, че нещо е сгафил със закона и е задържан.
    През 1971 г. откриха първия комплекс с бар в Югозападна България в Дупница. Бяхме го кръстили “Омогьосания кръг”, защото денят ни започваше в бара, около обяд вече бяхме в ресторанта, а вечерта на терасата на комплекса… Много пари минаха през ръцете ми. Сега продължавам да играя, за да си плащам сметките. След тежка катастрофа с мотор през 1994 година се потроших, бях пенсиониран по болест, но ми спряха пенсията, защото нямам трудов стаж. Не мога да търся помощ от социалните, да се редя с циганите на опашка за 100 лв. Сега уж е демокрация, но не е така. За едни, само за циганите, има пари, а за българите няма. Дават им всякакви помощи, защо да работят. Затова продължавам с комара. Ходя и залагам на ротативките. Дупница стана като Лас Вегас, на всяка крачка игрална зала. Едно време комарът беше истински. Сега залагаш и чакаш машинката да пусне. Няма я атмосферата като едно време – сядахме, говорехме си, пиехме си питието… и печелехме повече пари.
  • Вие и Вашите приятели бяхте основните доставчици на долари в Дупница. Откъде ги купувахте?
  • Много пари се изкарваха и от търговията с долари. Ходехме в Рилския манастир. Тогава идваха много чужденци и до обяд купувахме по 1000-2000 долара за по 50 ст., които в Дупница продавахме за левче. С изкараните пари купонясвахме или играехме комар.
  • Тези неща са били преследвани от закона, не се ли страхувахте?
  • Не! За мен беше много яко да живея на ръба на закона. Задържан съм много пъти. Получавал съм предупреждения, но щом ме пуснеха, отивах пак да играя. Носех дълга коса, която днес е оредяла. Като ме вкарваха в милицията, ме стрижеха, а косата ми беше дълга до раменете.
  • Бил сте и в Америка? Как заминахте?
  • На 11.12.1998 г. заминах с фалшив паспорт за Америка. Само снимката беше моя, другите данни бяха на друг човек. Паспорта ми го изпрати дупничанин, който вече беше в Чикаго. Заминах със самолет от летището в Букурещ. Не знаех нито дума английски. Никой от Дупница не вярваше, че ще стигна до Ню Йорк, но аз стигнах. Вярно, не знаех къде се намирам. Там ме чакаше дупничанинът, който ми изпрати фалшивия паспорт. Заведе ме при в квартирата си. Пихме цяла нощ. С нас беше и Жоре Попо от Дупница. За една нощ изпихме по един литър уиски. Там започнах работа като шофьор на ТИР. Първият ми курс беше в деня след пристигането ми и се наложи да се кача да карам ТИР. Жоре имаше курс за Лос Анджелис, за да не пътува сам, трябваше да има човек да го сменя, и аз седнах зад волана, а нямах и книжка. Имахме късмет, не ни спряха униформени и стигнахме живи и здрави в Лас Вегас.
  • Лас Вегас е рай на хазарта. Не влязохте ли в  някое казино?
  • Играл съм в почти всички казина в Лас Вегас. Започнах работа като тираджия и камионът сам набиваше спирачките, като наближавах града. Печелел съм по 7000-8000 долара на игра. Веднъж за 15 минути изкарах на машинките 12 000 долара, но ги заложих и ги изгубих за минута. Месечната  ми заплата беше от 4500 до 5000 долара. Получавах добри пари и нямах намерение да се връщам. Сега, ако мога, ще отида отново на работа в Чикаго, не ми пречи възрастта. Нямам здравословни проблеми, само ме болят кокалите от тежката катастрофа с мотор. Кръвно, холестерол… такива болести при мен няма. Комунистите не ни пускаха да излизаме навън. Бяхме затворени в държавата. Не ни пускаха като сърбите и турците да обикаляме света. Затова и избягах в Америка. Наложи са да се върна в Дупница. Баща ми почина, майка ми остана сама и се върнах. Ако не се беше случило така, никога нямаше да се върна в България. Като се върнах, за едни ден похарчих 10 000 лв. за почерпки и гощавки с приятели. Който влезеше в заведенията, където бяхме, всеки черпех. Не помня да съм бил без пари в този живот. Не получавам пенсия, но имам пари да си плащам сметките.
  • Вече сте на такава възраст, когато човек си прави равносметка. Съжалявате ли за нещо в живота?
  • Не съжалявам за нищо. Живях, както на мен ми се иска, без да се съобразявам с  нищо. Ако някой ме попита, ако имаш втора възможност би ли избрал да живееш същия живот, ще му отговоря – да!
    Разговаря ЙОРДАНКА ПОПОВА