Би било чудесно всички ние да спазваме трите "Д" - така, както ни съветват ежедневно. Би било чудесно и да сме изрядни с личните си документи, които ни идентифицират пред обществото и "органите". Би било чудесно и да сме уважителни към тези, които ни "обслужват" в "службите". Би било...
Но е невъзможно. Защото нито за дисциплината, нито за дистанцията, нито за уважението ни има почва у нас. Особено когато става дума просто да си смениш личната карта...
"Начало на седмицата с безумно и нелепо висене пред паспортна служба. Ранно утро, около стотина бройки електорат киснем пред портите на "службите". Жени, деца, бебета, млади, избягали от работа, бременни, един дядо над 80, друг с протеза, седят на преносимите си столчета и вероятно са благодарни за възможността.
За каква глупост сме тук??? За едни лични документи, за правото си да сме зачетени хора...? Тъпо и тъжно е. Отношението е обидно, работи само по 1 гише с вкисната от ранно утро лелка, държавен служител. Всичко мирише на вкиснато... отвътре някак. А може почти всичко това да се урежда по интернет, нали уж пазим дистанция. И се прави лесно и с уважение към гражданите, но... Не тук."
Това преживя днес една пловдивчанка в София. Преживяват го стотици на ден българи. Наистина е тъжно и обидно. И наистина мирише на вкиснато... Неслучайно друга българка възкликна в една от социалните мрежи:
"Толкова познато ми звучи това вкиснато... А колко различно, лесно и времеспестяващо беше с процедурата за британския ми паспорт. България е с два века назад!"
