Странно стечение на обстоятелствата оставя двама души на улицата - без дом. Публикация в социалните мрежи предизвика противоречиви коментари. Възрастни майка и син, вече цяла седмица нощуват под открито небе във Варна. Единственият покрив над главите им е този на автобусна спирка...

Ето какво написа Димитър Димитров:

 „На път за центъра видях съкрушителна гледка. Тези хора спят от една седмица на спирката на Севастопол в град Варна ! Жената пенсионер с малка пенсия счетоводителка, знае три езика влиза в болница синът и остава без работа ! Заплашват ги, че ще ги бият непознати! Всеки, който иска да помогне може да отиде на място или да ме пита на лични съобщения ще ви дам номера! Моля споделяйте снимано е преди малко! Държавата не ни помага нека ние си помагаме!????????????????????????????????“

След множеството коментари Румяна Петрова опитала да се свърже с двамата бездомници, за да им помогне. Ето какво сподели тя:

"Здравейте. Искам да ви разкажа цялата история и нейното развитие от вчера вечерта до днес.
Снощи с приятелят ми попаднахме на публикация в социалните мрежи алармираща за ужасната ситуация, в която се намират господинът и госпожата от снимката. Веднага се свързахме с човека, който има техните координати за връзка и след кратък разговор с тях отидохме на място до басейн Приморски, за да се срещнем с тях и да им предложим малка финансова помощ.

Изслушахме историята на господина (Илия, 63г.), разказващ как доскоро са били настанени в приют за временно настаняване на бездомни хора и как били безцеремонно изгонени преди седмица. Чухме за ужасните условия там и за още по-ужасното отношение и тормоз, което са изтърпяли. Изглеждаше добър, добре възпитан и мил човек.

Виждайки гледката на възрастната жена (баба Надка, 87г.) лежаща безпомощно на пейката за седма поредна вечер веднага решихме, че това не може да продължи така и резервирахме стая в хотел наблизо за следващите 3 вечери, докато по-дългосрочно решение бъде намерено.

Докато все още уреждахме това, още две момчета дойдоха също решени да окажат помощ. Всичко това се случва след полунощ.
Заедно четиримата събрахме малкото багаж, който имаха и ги закарахме до хотела и още дълго говорихме с тях, обещавайки им, че няма да оставим нещата така.
Момчетата вече бяха сигнализирали до различни институции и господин Портних за ситуацията.
В 2ч. след полунощ ги оставихме да почиват в хотела и се прибрахме с уговорката да поддържаме контакт и през следващите дни, докато открием решение.

Тази сутрин, следейки коментарите в социалните мрежи се натъкнахме на множество такива, които съобщават, че въпросният господин има хазартни наклонности, прекалява с алкохола и т.н.

Започнахме да звъним в съответните институции. Проведоха се телефонни разговори и лични срещи с управителите на съответните социални органи и други социални работици, които разкриха истинската ситуация пред нас.
Въпросният господин е бил настаняван с майка си няколко пъти в приюта и е бил „изгонен“, заради агресивното си държание. На възрастната жена е предложена помощ множество пъти – предлагано е да остане в приюта (сама) или да бъде настанена в дом за възрастни хора, където да ѝ бъдат осигурявани нужните грижи, но всякваква помощ от такъв тип бива отхвърляна от сина ѝ и от нея самата.

Разговорите с въпросните служители ни разкриха грозни истории, които разбира се, са умишлено скривани от въпросния господин.
След тези срещи, приятелят ми се срещна лично отново с господин Илия Илиев, за да чуе и неговата страна на нещата и да му обясни, че няма как да очаква хора да се стичат на помощ и да заделят средства за техния случай, когато реалността е коренно различна от това, което бива представяно. Опита се да го склони да позволи да се окаже нужната помощ на майка му и обеща, че ние ще съдействаме максимално за това, в резултат на което вече получави арогантно отношение насреща си и подсмихвания при споменаване за настаняване на майка му.

В следствие на разговора господинът признава, че снощи отново отива в казино да залага. Твърди, че не е извършил престъпление и ние сме отишли да му помагаме по собствено решение.
В крайна сметка нашите координати са оставени в случай, че господинът все пак се вразуми и позволи да се окаже нужната помощ на майка му.

Разказвам ви тази история от първо лице като един от участващите, за да се спрат различните коментари в мрежата по случая и защото искам да стане ясно на широката публика до каква степен може да се спекулира с човешката доброта. Това е тъжната история, в която разбираш, че не можеш да помогнеш на човек, който не иска да му бъде помогнато.
Бъдете добри, помагайте, но бъдете и разумни."