Една стара фотография илюстрира как е протичал животът на пъпа на Пловдив преди столетие. Ансамбълът от сгради в северозападния край на Централния площад е запазен и до днес. Ъгловото здание, което днес е известен сладоледен бар, е познато на по-възрастните като Руската книжарница, а преди това като фурната на братя Мисови.
До него е къщата с вазата на покрива на Димитър Турдоглу, подарена някога от чичо му Кудоглу. Зад градите се извисява Дановият хълм (Сахат тепе).
Пред тях се е намирала една от големите пиаци за файтони, с които пловдивчани препускали - както из града, така и на излети в Карлово, Нареченските бани и останалите китни селца и местности в подножието на Стара планина и Родопите, където търсели спасение от жегите.
Днес на мястото на превозните средства с истински конски сили, хлапета карат детски колички, наблизо присядат и продавачите на сувенири.
А тази снимка от 20-те години на миналия век показва централния площад на Пловдив – „Джумаята“ (днес „Римски стадион“) в епохата, когато навлизат първите автомобили. Кадърът е замразил кипящия живот на мегдана, от който тръгват десет улици, в делничен ден преди обяд.
Файтоните и каруците са започнали да губят монопола си върху обществения и личния транспорт и вече е оформена стоянка за леки коли. Файтонджия е разпрегнал конeте си и отстрани им е сложил сено да похапнат. Десетина години по-късно на фотографиите конете ще изчезнат напълно от централния площад, изместени от четириколесните машини с ръмжащи мотори.
Тогава повечето са се радвали на чудесните изобретения и приближаването на края на епохата на зверска експлоатация на конете. С десетилетията тази изначална радост от автомобила е позабравена и днес мнозина се оплакват от замърсяванията, задръстванията и катастрофите с човешки жертви.
