Изпратиха Любомир Левчев в последния му път. Писателят почина на 84-годишна възраст на 25 септември. Близки, приятели, интелектуалци и политици се простиха с поета.
Поклонението пред тленните му останки бе в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
“Загубихме като семейство голям приятел, а като държава и като общество последният аристократ на българската литература. Един невероятен творец, превеждан на повече от 30 езика“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя заяви, че днес не си казваме последно „Сбогом” с твореца Любо Левчев, защото остават неговите книги. “Надявам се поколения след нас да ги четат и да ги познават”, посочи Йотова.
“Любо и приживе си беше велик, а сега си вече безсмъртен”, каза скулпторът Георги Чапкънов. “Мир на праха му, паметта не се заличава лесно”, посочи творецът.
Писателят Антон Дончев каза, че познава Любо от повече от 70 години. Той заяви, че Левчев довел представители на световната литература в България. Тук, по думите му, дошли най-големите писатели на нашето съвремие. „Той беше едно грамадно дърво, което роди много плодове, но част от плодовете му се нуждаят от нас, за да израснат. Жълъдът не става дърво, ако не се грижиш за него. За съжаление в последните години, гласът на Левчев всъщност не се чуваше, а чуваше се по света. Ако можеха да почнат да светят всички негови книги в 50 държави на 50 езика, представете си каква светлина щеше да излезе. Във всяка българска къща има поне една книга на Любомир Левчев, но това да се чуе гласът му всъщност зависи от нас, той вече не може да се грижи за гласът си“, посочи той. Антон Дончев.
Любомир Спиридонов Левчев е роден на 29.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиотекознание в СУ "Кл. Охридски" (1957). Работи като лит. редактор в Радио София и като гл. редактор на в. "Литературен фронт" (1970-72). Председател е на СБП (1979-88). По-важни книги: "Звездите са мои. Стихотворения" (1957), "Завинаги. Стихотворения" (1960), "Позиция. Стихотворения" (1962), "Но преди да остарея. Стихотворения" (1964), "Пристрастия. Стихотворения" (1966), "Обсерватория. Стихотворения" (1967), "Рецитал. Стихотворения" (1968), "Стрелбище. Стихотворения" (1971; 1974), "Дневник за изгаряне. Стихотворения" (1973; 1975), "Звездопът. Поеми" (1973), "Самосъд. Стихотворения из десет книги" (1975), "Свобода. Стихове" (1975), "Изход. Стихове" (1976), "Поздрав към огъня. Стихове" (1976; 1978), "Откъс. Стихове" (1980), "Заклинания. Стихотворения" (1981), "Самосъд '83. Стихотворения из четиринадесет книги" (1983), "Работническа кръв. Стихотворения" (1984), "Бавен марш и други стихотворения" (1984), "Поетическото изкуство" (1986), "Метроном. Стихове" (1986), "Убий българина. Роман" (1988), "Седмата смърт. Стихове" (1989).
Поклон пред светлата му памет!
