Двойка влюбени решиха да не се поддават на паниката и да си кажат „да”, въпреки вируса.
Иво Ангелов и Гергана се запознават на 19 март 2015 година, на рожден ден на общ приятел. „Гери дойде в последния момент. бяхме на много голяма маса и се оказа, че няма къде да седне и седна до мен. Точно 1 година след като се запознахме пък заминахме за Рим и аз и предложих брак“, разказа Иво.
Минават години. Никой не говори за сватба. До преди дни. Когато вече пандемията е на лице, а светът е изправен пред едно от най-големите предизвикателства. „Стоейки една вечер вкъщи и ние в изолация след работен ден, говорихме си и си казахме: „Дали пък да не вземем да се оженим, нещо хубаво да се случи“. Абсолютно спонтанно. За една минута го решихме – на кого му хрумна – взаимно. Имаме телепатия. Единият като си мисли нещо и другият да го казва и даже вече си казваме: „не е смешно“.
Датата е ясна. 19 март - точно 5 години след запознанството и 4 след годежа. Така за няколко дни на двойката й се налага да организира сватба по време на извънредно положение. „Беше малко трудно. Никой не искаше да се среща с нас, всички по телефона“, разказа Гергана Ангелова.
„Обредните домове ти казват какви документи да си оправиш. Но всеки ти казва: нека да е по телефона, няма нужда да идвате. И казаха само кумовете и ние, никакви гости, защото не трябва да има струпване на хора“, сподели съпругът й.
В деня на сватбата младоженците пристигат в последния момент. Точно както на първата им среща. „С 10-ина минути закъсняхме. Всичко за 15 минути приключи. Подписахме може би по-забавното беше, когато казахме "да" и жената от обредния дом каза: „Ако искате се целунете. Ако искате, вие си преценете, не е задължително. Целунахме се“, заключи Иво Ангелов.
Сега двамата планират и голяма сватба, но след извънредното положение. Меденият месец също ще почака докато отмине пандемията.
