Досегашните мерки срещу коронавируса у нас, а и новите, които предстоят, насочиха много служители от ресторантите и баровете в други браншове, за да могат да се справят със сметките си. Някои работници от бранша разчитат на помощта от държавата, но много от тях няма как да получат достатъчно средства да покрият месечните си задължения.
Един от тях е Христо, който вече се е пренасочил в съвсем различна област. Той е общ работник в склад, но тази работа далеч не е това, с което иска да се занимава. Според него настоящата ситуацията не само е принудила много работници от заведенията да напуснат работа, но вече е "убита" страстта и любовта към професията.
Вижте целия му разказ:
Бях барман... Живея със тези спомени всеки ден, докато пия сутрешното си кафе и се готвя да отида на работа в студения, мръсен и неприятен склад. Сега съм общ работник, не е мечтата ми, но поне мога изкарвам някакви пари, но това не ме прави щастлив, не ме кара да се радвам на малките неща, не мога да творя, не мога да се развивам и да се усъвършенствам.
Казват че се опитвали да ни спасят, но нас или тях се опитват да спасят. Отнеха ни не само работата, отнеха ни страстта, любовта, контактите, приятелите, отнеха ни животите. Опитват се да ни спасят, а ни убиват!...
А какво щяхте да направите вие?
