29-годишният бездомник Валентин Гундев - човекът в нужда, който спечели сърцата на пловдивчани, които се втурнаха да му помагат. Дрехи, обувки, пари… Но около личността на Валентин изникнаха и много въпроси.

Роден е в Русия. Когато е едва 4-годишен пристига в България, заедно с баща си. На 19 години напуснал дома си. Няма документи за самоличност. Няма работа. От 10 години обаче живее по улиците. Защо - никой не знае.

Бил в общински приют за временно настаняване, но избягал. По думите му - друг бездомник го тормозил и затова Валентин потърсил спокойствието на пловдивските улици.

“В стаята не ми беше добре. Едно легло, диван и четири стени – еднообразие”, разказва Валентин пред TrafficNews. Младият мъж не иска да посети и полицията, за да се сдобие с документ за самоличност.

След публикация в социалните мрежи на загрижена жена от града на тепетата, десетки пловдивчани решиха да му помогнат. Въпреки че той не желае.

“Аз и още един мъж се притекохме на помощ. Занесох му три чифта обувки, а господинът дрехи. Казах му, да се върне в приюта, да се изкъпе и приведе в приличен вид. Да се облече с новите дрехи и да се обуе. Точно след 2 часа чантите ги нямаше, Валентин беше на пейката отново с торби на краката и скъсани дрехи, а до него бяха подредени 3 бутилки бира. На въпроса къде са дрехите, той заяви, че не му стават, били вълнени, а обувките му стягат”, разказват пловдивчани.

Валентин Гундев отказвал храна, вода. Искал само пари, с които да си купи още алкохол.
“Дрехите му, вида му и найлоните по краката са нарочно, за да буди съжаление. Хората му съчувстват, дават му пари, но той изпива всичко. Преди дни му купих сандвич и вода. Каза, че не е ял от два дена, но тези думи ги пробутва на всеки, за да се сдобие със стотинки”, каза жител на района, където Вальо пребивава.

Припомняме, че Валентин има Facebook. Има и брат, който живее в САЩ. Двамата обаче не се познават лично. Комуникирали чрез мейли. Разбрали един за друг едва преди 15 години. Когато мъжът разбрал, че Валентин скита по улиците, решил да му помогне, но бездомникът отказал.

Каква е истината за пловдивчанинът? Романтиката около особата му отдавна изчезна. Изчезва постепенно и съжалението. В момента остава единствено горчивият вкус в устата от поредния човек “в нужда”, решил да се възползва от добротата на хората. Защото българите вече не вярват, че някой има нужда от помощ. Трудно се доверяват, трудно подават ръка. Защото вярват повече в друго - задната мисъл, злоупотребата.