Системата на втора пенсия, за която се осигуряват всички, родени след края на 1959 г. български граждани, е провал.

Това се твърди в доклад за състоянието на пенсионните системи в Европа на института BetterFinance на Европейската федерация на инвеститорите и потребителите на финансови услуги.

Автор на българската част от доклада за пенсионните системи в ЕС е финансистът Любомир Христов, който от години е противник на сегашната пенсионна система. Тя е в сила от 2002 г. и се състои от 3 стълба - задължително осигуряване в Националния осигурителен институт, допълнително задължително за родените след 1959 г. в частни пенсионни фондове и възможност за още една доброволна осигуровка за трета частна пенсия.

Дългосрочната реална доходност е критично важна, за да могат пенсионните фондове да изплащат пенсии на своите вложители. Информация за тази доходност обаче не се публикува от българските частни пенсионни фондове, критикува докладът на BetterFinance.

Няма по-прецакани хора от бъдещите пенсионери в България!

Според данните от документа за периода 2002-2019 г. универсалните пенсионни фондове, в които внасят осигуровки над 3 млн. българи, имат отрицателна реална доходност от 0,91%.

Това означава, че всеки 100 лв., внесени за втора пенсия през 2002 г., през 2019 г. могат реално да купят стоки за 84 лв., обяснява в своя допълнителна публикация Любомир Христов.

"Инвестициите на пенсионните фондове подлежат на строга регулация и доходността им не може да се сравнява с други инструменти", отговарят обаче пред "24 часа" от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване в своя позиция срещу твърденията на Христов.

За да разчитат на добра сума от втората си пенсия, осигурените трябва да получат доходност, която да е по-голяма от ръста на средния осигурителен доход за периода, посочва докладът на европейската федерация. Вместо това дългосрочната доходност е мизерна и реално тристълбовата пенсионна система проваля осигурените, гласи едно от заключенията.

В документа изрично се посочва, че средният размер на държавните пенсии е около линията на бедността, а за хората, които се осигуряват за втора пенсия във фонд, плащанията от НОИ ще бъдат орязани.

Универсалните фондове и плащаната от тях втора пенсия реално ще намалят дохода на  бъдещите пенсионери, тъй като в България сумата от две пенсии ще е по-малка, отколкото би била само пенсия от държавното осигуряване, се заключава още в доклада.

Според сега действащите текстове на Кодекса за социално осигуряване държавната пенсия на родените след 1959 г. ще се намалява с над 20% - пропорционално на дела от техните осигуровки, който е внесен в личните им партиди в частните фондове вместо в НОИ.

Пенсионните дружества обаче се борят за промяна, така че редукцията да е индивидуална и за първите, които ще получат втора пенсия през 2021 г., намалението на държавната да не е повече от 7 на сто.

Причината е, че да са първите с втора пенсия догодина се пада на около 200 хиляди жени, които нямат частно осигуряване през всичките си 40 години стаж, а само за 20. Допълнително жените ползват различни права в НОИ и в частните фондове по време на майчинството. Тези години в държавната осигурителна система се зачитат за стаж, но в същото време в частните фондове не се плащат вноски за периода на майчинството.

За да не се стига до положение, в което две пенсии са по-малко от една, европейската федерация предлага две стъпки за реформа на пенсионната система в България.

Първо, от началото на 2022 г. всички задължителни осигурителни вноски да се правят само в държавния НОИ.

На вече осигурените в частните фондове над 3 млн. работещи пък трябва да се даде възможност да пренасочат натрупаните си до момента в частните фондове пари към Сребърния фонд. Така те ще избегнат намаление на пенсията от НОИ в бъдеще. Тази възможност обаче не трябва да съществува за повече от 24 месеца, препоръчва BetterFinance.

Втората стъпка за реформа на системата трябва да е промяна в регулациите за инвестициите на частните пенсионни фондове, препоръчва докладът.

Частните фондове трябва да имат маркери за постигната доходност, които да се съобразяват с това, което са направили в едногодишен, 3-годишен, 7-годишен и 10-годишен период. Тези предварително обявени цели ще дадат възможност на хората да избират пенсионните си продукти.

Освен това частните фондове трябва да предлагат инвестиционен избор на клиентите си - повече риск и по-висока доходност или по-малко риск и ниска доходност.