Петима бивши директори на Архитектурно-етнографския комплекс "Етъра" в Габрово се вдигнаха на бунт срещу проект, предвиждащ неговото превръщане в музей за креативен културен туризъм.
Проектът ще бъде финансиран по ОП "Региони в растеж" по оста "Регионален туризъм" с инвестиционен приоритет "Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на природното и културното наследство".
Несъгласните излязоха днес с официална позиция, в която събощават мотивите си. Според тях по-голямата част от проекта буди сериозно недоумение и безпокойство.
"Да замениш историческата достоверност с подмяна на някои елементи на водно-теническите съоръжения, като стъклен капак в гайтанджийската работилница и вкарването на асансьори в старинните къщи е недопустимо. Има и по-добри начини да се облекчи достъпът до втория етаж на Кръстник Колчаковия хан.
Да се променя външният аритектурен облик и вътрешният интериор с монтирането на асансьор в къща, паметник на културата от национално значение, е забранено. Каква автентичност на деха и атмосферата от Възраждането запазваме, допускайки по калдъръма и около него да се разхождат електрически колички и микробуси?
Вкарването на "съвременни форми на атракции", "изграждане на съвременно и въздействащо архитектурно-художествено осветление", "модерна сцена на открито" и други, с цел "осигуряването на по-голяма конкурентноспособност на туристическия продукт", както и използването на новите технологии и виртуално добавена реалност, изобщо не се вписват и нямат място тук.
Какво ще остане от историческата достоверност на Занаятчийската чаршия, където всяка къща е един оригинален образец на времето за определен регион, като подменим фенерите със съвременно осветление. Тези идеи навяват съмнения, за неприемливи практики, в нашето ежедневие. В същото време музеят има план, предоставящ широко поле за действие за съграждане и творчество, като: възстановка на къщата от Горнова могила, изграждане на мандра, ракиджийница и селскостопански ареал. Със самобитния си вид и възрожденска атмосфера "Етъра" няма конкуренция нито у ас, нито в чужбина.
Той е каузата на българщината и на идентичността ни като нация. Всяко посегателство над неговия сегашен облик подсказва некомпетентност или недобронамереност. И не на последно място, неоправдано и ненужно е да се трошат 10 млн. лева, от които габровският данъкопатец трябва да изплаща 3,35 млн. в продължение на 12 години. С тези пари би могъл да се построи един нов музей", предлаат авторите на отвореното писмо и противници на модернизирането на АЕК "Етъра".
Под писмото с официалната позиция стоят имената на бившите директори на комплекса: Станчо Станчев, доц. д-р Ангел Гоев, Пенка Колева, Ганчо Христов и Карамфила Грудова.
Новината за проекта за воденизирането на една от емблемите на Града на хумора предизвика широко недоволство и в социалните мрежи. Повечето от потребителите там обявяват категорично своето несъгласие "Етъра" да бъде превърнат в поредния "музей под стъклен или пластмасов похлупак", в който човек да се чувства гротескно и като сред някакви бутафорни експонати.
"Ако трябва ще воюваме за "Етъра", но няма да допуснем той да се превърне в някакво комично подобие на къща за кукли”, заканва се Бойчо Димитров.
"Асансьори и електроколички по калдъръмените алеи. Що не вкарате и холограмни изображения и четириизмерна графика, че да изглежда всичко още по-смешно. Долу мръсните си лапи от "Етъра", че заради него сме готови да се вдигнем на оръжие", плаши от мрежата Мартин Маринов.
АЕК "Етъра" е създаден през 1964 г. и е обявен за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение през 1971 г. В него има общо 50 обекти: къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук се намира единствената България колекция от технически съоръжения задвижвани от вода: тепавици, валявици, воденици, точило и др. на занаятчийската чаршия посетителите могат да видят на живо представяне на традиционни старинни български занаяти, някои от които отдавна вече не съществуващи в реалния живот.
