Те са Снежана и Светомир Близнакови. Едно най-обикновено семейство, което прави онова, което най-добре умее - сирене.

Повече от десетилетие те практикуват умело занаята и се превърнаха в едни от първите фермери, които започнаха да произвеждат продукт от собственото си малко стадо.

Снежана и Светомир гледат овце. Огромните буци с лъскаво и здраво овче сирене са визитната картичка на семейството фермери, а за вкусния им продукт се редят стотици.

Когато започват бизнеса си, двамата са млади и целеустремени. Днес Снежана е със сребристи коси, но пък хъсът и любовта към онова, което прави със съпруга си, са си все така същите.

Вкусното сирене мирише на овче мляко. Плътно е, отговаря на всички критерии за "истинско сирене". Иначе казано - онова, което не можем да си купим в магазина. Вкусът от едно време.

А рецептата… е много, много проста - овче мляко, мая, минимум 60 дни зреене и любов. "Толкоз", както казва "Монитор" самата Снежана.

Сиреч - никаква философия. Ние обаче добре знаем, че подобен занаят не е за всеки и тая "проста" рецепта не може да бъде изпълнена, ако не ти идва отръки.

Години преди да се захванат с гледането на овце, Снежана и Светомир търсили бъдещето (и щастието) си в слънчева Испания. Заминали за Мадрид. Тогава едва ли предполагали, че няколко години по-късно ще се върнат в родната България, ще гледат овце на село, ще правят сирене и с това ще издържат не само себе си, но и своя син, студент по медицина.

"Когато казах на Снежа, че смятам да се отдам на животновъдството, тя не беше особено възхитена", спомня си Светомир.

Той взема това решение, след като дълги години двамата работят в Гърция и Испания. През това време бабите и дядовците гледат малкият им син. Липсвала му обаче семейната идилия, кафето всяка сутрин на балкона на къщата им в Радомирци. Искал цялото семейство да е заедно. И така... зарязват Мадрид и се връщат в родното плевенско село.

"Нищо не разбирах от животни, нито от овце, нито от крави. Докато бяхме със Снежа в Испания се срещахме с фермери от техните малки фермички. Тези хора ме съветваха да се захвана със земеделие или животновъдство, защото ни предстоеше да влезем точно тогава в ЕС. Ще получавате субсидии и държавата ще ви помогне, ако го направите, съветваха ме испанците", разказва Светомир.

Първите овце на семейството купил съседа им. Те били стари, без зъби, но някак успели да родят агънца. Така постепенно, с много търпение и труд, стадото им достигнало 350 броя овце. Разбира се, на Снежана и Светомир помогнали много съседи от селото им.

Семейство Близнакови отглежда местната и защитена порода Черноглава плевенска овца. Заради рядката порода получават и субсидии.

Баща и син посгтрояват със собствени ръце голям обор - влачат материалите чак до края на селото.

Сега Светомир предава голяма част от издоеното мляко на мандра. И понеже е по-голям животновъд, минава и изкупува овчето мляко на съселяните си, които добиват до 20 л овче мляко на ден. Иначе големите камиони на мандрите няма да искат да отидат да им го вземат. Другото мляко го правят на сирене, и то какво! Продават го от дома си или от пазара в Луковит, където клиентите седят и чакат.

"Хората вече усетиха вкуса на истинското сирене, никой не обръщаше внимание на домашното сирене преди. В магазините е отвратително сиренето. Сигурен съм, че едва 20% е млякото в него. Като слушам колко е токсично, и че се наслагва в червата, и не може да се разтвори в организма, се чудя тези хора не ги ли е страх от Бога", споделя Светомир.

Седиш и не можеш да спреш да си мислиш: Тия хора луди ли са? Зарязват живот на Запад - панацеята за всички проблеми, напускат испанската столица и се връщат в малката ни България, заживяват на село и то за да гледат… овце? Че това работа ли е?

В програмирането има къде къде повече пари, нали? Седиш в офис, на климатик, не се потиш на полето, не чистиш тор… Златна работа!

За някои хора обаче целите в живота са малко по различни. За някои хора е нужен само един обор, 350 животни и семейната идилия. Ей така, да седнеш да пиеш сутрин кафе на верандата, докато цялото село постепенно се пробужда и започва деня си. Докато овцете се размърдват в кошарата, каруците започват да криволичат по тесните разбити улички а ти… ти въздъхваш и си спомняш, че тая тишина в Мадрид просто липсва.

Подобни примери за хора, зарязали живота на Запад и върнали се на село не са малко, но за съжаление малко се говори за тях. А точно тези хора всъщност борят със собествени сили демографската криза. Създават работни места в опустяващите селски райони и карат нещо да се случва. Пък било то и с овце. Било то и с проста работа като това да правиш сирене.