Нахлуваше на сцената като стихия, и си отиде като стихия, в мразовитият 6 декември, навръх Никулден.
Обичана, боготворена, титанична… Колосът на българския театър, актрисата, която и на 97 не спираше да радва публиката си.
Тя се казва Стояна-Мария, но всички я познаваме и обичаме като Стоянка Мутафова.
"Кръстили са ме Стояна, за да остана на тоя свят, защото съм била много хилава, и Мария – за да ме пази Дева Мария", обясняваше тя приживе.
Поклон! Загубихме великата ни актриса Стоянка Мутафова!
В нейна памет нека си припомним някои от най-култовите й реплики на сцената и в киното.
"Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!"
"Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот"
"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство. Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано - едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея"
"Който не носи театър в себе си е умрял"
"Голяма беда за актьорското съсловие е простотията..."
"Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство"
"Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят... На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!"
"Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!"
Glas.bg изказва искрени съболезнования към семейството и близките на Стоянка Мутафова. Поклон пред паметта й!
