Златка Бенш е от Пловдив. Заминава за Германия преди повече от 20 години. Там става учителка - по четири предмета. А в момента преподава в България, в гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик.

Заминава за Германия през 1998 година. Очакванията ѝ да види една чиста и подредена държава се оправдават. Изненадват я хората - представяла си ги по-резервирани и студени. Бързо обаче немерила приятели, омъжила се и за германец. А с днешна дата признава, че това много ѝ помогнало да доразвие познанията си по езика.

Златка завършва география в университета в Пасау. След дипломирането си започва да работи като организатор на мероприятия. През 2007 едно политическо събитие променя живота ѝ.

"В този момент България влезе в Европейския съюз. И аз разбрах, че мога да следвам за учител", разказва тя пред Дойче веле.

В Германия голяма част от учителите са държавни служители. А в повечето случаи само германци и граждани на страни от ЕС могат да бъдат назначавани на държавна служба, уточнява тя. И така Златка отново става студентка.

Какви са разликите между българските и германските учители и ученици?

"В Германия по време на следването бъдещите учители имат поне четири задължителни практики. Те се провеждат в училища. Всичко се документира и се обсъжда на отделен семинар в университета. Назначава се и учител, който отговаря за теб. Задачата на въпросния учител е да помага и да те критикува, когато се налага", добавя Златка.

"В Германия хората умеят да критикуват и да понасят критика. В България на критиката се гледа малко негативно", смята тя.

Златка се дипломира като учителка по география, биология, математика и изобразително изкуство за средни училища. Бързо си намира работа.

Днес тя открива и други разлики между двете системи, макар да казва, че не обича да прави съпоставки и да обобщава.

"В България учениците имат по-голяма склонност към това да препишат, да поизлъжат. Германските ученици имат сякаш повече дисциплина и са по-съвестни. За сметка на това обаче българските ученици са много емоционални, имат стремежи за развитие и себедоказване".

Сега тя попада в езиковата гимназия в Пазарджик след като кандидатства за културен посланик на Германия в чужбина. Първоначално ѝ предлагат да отиде в Узбекистан, но по това време детето ѝ е едва на 2 години. Тя отказва. Малко след това ѝ предлагат да замине за България и то близо до родния Пловдив.

Първоначалната радост бързо е изместена от културния шок: "Имаше дни, в началото, в които просто плачех. Бюрокрацията ме шокира. В Германия знаеш много добре какъв документ ти трябва и когато го имаш, всичко приключва за 10-15 минути. В България изникваха все някакви нови проблеми. Неуредицата и хаосът ме измориха. В тях има преимущества, но и недостатъци - животът ти винаги е интересен, но понякога е инфарктен".

Златка успява да открие и разлики между българския и германския учител.

"В България системата за съжаление е такава, че учителят е малко или много подчинен на директора. В Германия е малко по-различно, защото учителят е пряко подчинен на културното министерство, не на директора. Там можеш да изразиш мнение и да кажеш честно какво мислиш, а в България понякога се налага да замълчиш, защото е въпрос на прехрана. Българските колеги искат да се развиват, но за съжаление понякога нямат тази възможност. Съжалявам ги за това с каква бумащина и бюрокрация трябва да се занимават. В България е налице голям проблем с дневниците и отсъствията. В Германия ги нямаме. Моралът и дисциплината са различни".

Въпреки трудностите в България, Златка не съжалява, че се е решила на тази крачка. Последните пет години в България я променят.

"Станах по-спонтанна. Започнах да се интересувам от много неща, които преди не са ме вълнували. Промених дори външния си вид. Човекът е животно, което се напасва спрямо средата, в която живее. Дори цветовете и начинът, по който се обличам, се промениха и съм сигурна, че когато се върна в Германия, пак ще си сменя гардероба", разказва тя.

Остават ѝ само още няколко месеца в България, след което ще се върне в Пасау. Но връзката ѝ с родината няма да бъде прекъсната. Защото от години тя координира образователни проекти между двете държави.