***
Москва. В изказване за вестник „Взгляд“ руският сенатор Алексей Пушков оцени като „провал във всеки смисъл“ идеята на новия украински президент Владимир Зеленски да започне разговор с лидера на Кремъл Владимир Путин с подчертаване на принадлежността на Крим и Донбас.
„Идеята на Зеленски е провал във всеки смисъл. Той не е напълно наясно със сложността на неговото президентство”, коментира Пушков пред руското издание.
„Ако Зеленски възнамерява да сведе цялото си време на власт до полемика с Русия по отношение на Донбас и Крим, тогава неговото управление ще бъде изключително жалко", подчерта сенаторът.
Пушков припомни, че тъкмо на този подход бившият президент на Украйна Петро Порошенко се опитваше да изгради вътрешната и външната си политика. „Той постави тези два въпроса на преден план и заяви, че тъй като Русия не споделя тази позиция, е необходимо да се прекъснат всички връзки с нея. Направи това и какво получи? Украйна не спечели нищо”, припомни Пушков.
Той подчерта, че ЕС, дори и с цялото си желание, не е в състояние да компенсира руския пазар, и европейските служители многократно са говорили за това на Киев. Затова самата Украйна трябва да се погрижи за установяването на търговски и икономически връзки, казва сенаторът.
Пушков отбеляза, че Зеленски е изправен пред много сериозен проблем - вътрешното състояние на Украйна. „Крим е чисто национален въпрос. А за Донбас Русия никога не е отричала неговата принадлежност. Друго нещо е, че хората от Донбас не искат да бъдат под властта на Киев. Самият Зеленски трябва да убеди населението, че ще бъде по-добре с Украйна. Малко вероятно е това да се случи”, заключи Пушков.
В навечерието на посещението на украинския президент Владимир Зеленски в Берлин той даде интервю за германското издание BILD, в което разказа как ще започне разговор с Владимир Путин в случай на среща между двамата президенти. „Да започнем с това, Донбас и Крим принадлежат на Украйна", каза Зеленски и подчерта, че се надява скоро „да върне" полуострова.
***
Белград. Белград скоро ще стане център на дипломатическата активност. Според влиятелното сръбско издание „Политика" тъкмо затова свидетелства назначаването на новия руски посланик в Сърбия Александър Боцан-Харченко на мястото на Александър Чепурин, отбелязва руската информационна агенция РИА „Нов ден“.
Според белградското издание, назначението връща в страната международен играч, който преди десет години участваше в опитите за разрешаване на косовския въпрос. Боцан-Харченко е опитен дипломат, който работи дълго време в региона и знае всички нюанси на отношенията и проблемите на Сърбия. В същото време новият руски посланик пристига в Белград от поста директор на Четвърто европейско отделение на Министерството на външните работи на Русия. Това означава, че той е много добре запознат със ситуацията в Югоизточна Европа, която е по-широка от границите на страните от бившата Социалистическа Федеративна Република Югославия. Този отдел на руското външно министерство наблюдава Албания, България, Гърция, Кипър, Румъния и Турция. С пристигането му ще се сформира международен екип от дипломати, които преди десет години бяха включени в решаването на косовския въпрос.
Боцан-Харченко беше руски представител в контактната група по въпроса за Косово и Метохия, след което стана член на посредническата „тройка”, в който Волфганг Ишингер представляваше Европейския съюз, а САЩ - Франк Визнер, който наскоро отново прояви жив интерес към ситуацията в Косово.
След първата новина за възможното назначаване на Боцан-Харченко сръбският президент Александър Вучич отбеляза, че „той е влиятелен, остър, силен дипломат, един от служителите на руските служби за сигурност". За държавния глава на западната ни съседка е „абсолютно ясно", че Кремъл иска да постигне нещо с това назначение, пише още „Политика" ".
В Сърбия Боцан-Харченко е известен от периода 2004 до 2008 г. по време на неговата служба като специален пратеник за Балканите на руския външен министър. След като учи в МГИМО, той оглавява отдела за делата на бившата СФРЮ в руското министерство и е един от членовете на делегацията на преговорите в Дейтън. Също така присъства на подписването на споразумението за Босна и Херцеговина в Париж.
От 1997 г. до 2002 г. работи като съветник-министър в руското посолство в Хърватия, където заема длъжността заместник-директор на Третия европейски отдел на руското външно министерство, а след това - през 2008 г., е назначен за заместник-директор на Четвъртия европейски отдел към ведомството. До 2014 г. е посланик на Русия в Босна и Херцеговина.
Александър Боцан-Харченко владее английски и сръбски. Награден е с орден „За заслуги към отечеството” от президента на Руската федерация Владимир Путин, Ордена на дружбата и Ордена на честта. В същото време е удостоен с Ордена на Република Сръбска от Милорад Додик.
***
Берлин. Ще промени ли Германия прагматичния подход към Русия, коментира руският вестник “Независимая газета“.
Малко вероятно е ниските чинове на московската полиция, които арестуваха кореспондента на интернет изданието „Медуза“ Иван Голунов, да са били наясно как техните действия ще се отразят в международен мащаб. Както отбелязва Центърът Карнеги в Москва, операцията срещу Голунов е получила политическа цена, явно неочаквана за участниците в нея, които се надяват, че ще трябва да се плати колективно, включително и от държавния глава.
Ясно е, че Кремъл улови и се опита да предотврати негативните последици от неквалифицираните и прибързани действия на полицията. Но горчивината остава и това става претекст за редица изявления на високопоставени държавни и политически фигури на германската социалдемокрация. Става дума за федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер и експерта по външната политика на фракцията на ГСДП в Бундестага Нилс Шмид.
Заслужава да се отбележи, че германската държавна информационна агенция Deutsche Welle (DW) цитира думите на президента на Федерална република Германия, изречени от него в лятната резиденция на президента на Финландия, където се провежда двудневна конференция за външната политика и политиката на сигурност. Според Щайнмайер е неприемливо мълчаливо да се одобрява, че пространството за свобода на изразяване на руското гражданско общество все повече се стеснява. Неотдавнашното задържане и последващото освобождаване на Голунов отново показва, че е необходимо да се запази бдителността, каза ръководителят на германската държава.
"Нашите способности да променим Русия са ограничени", каза Щайнмайер. Според него Европа трябва да „бъде по-наясно с това“ в интерес на по-функционалното партньорство”.
Разбира се, това твърдение може да се припише на случайността, съвпадението, традиционния европейски възглед за свободата на словото. Но случаят е най-вероятно друг. Случаят на Голунов беше причината германските социалдемократи да започнат да преоценяват позицията си по отношение на Русия след събитията в Киев през 2014 г., които, както знаем, завършиха с свалянето на президента Виктор Янукович, анексирането на Крим към Русия и кризата в Източна Украйна. Това е подкрепено от факта, че Щайнмайер веднага "на един дъх" говори за факта, че "конфликтът в източната част на Украйна и анексирането на украинския полуостров Крим имат голямо влияние върху отношенията между Европа и Русия." Надеждите за всеобхватно партньорство с Русия с нарастваща степен на интеграция не бяха оправдани, добави той. Според Щайнмайер, в момента двете страни изпитват "дълбоко разочарование", цитира социалдемократическият президент на Германия DW.
Приблизително със същите думи описва ситуацията, която се развива в отношенията между Европа и Русия, външнополитическият експерт на ГСДП Шмидт. Той призова за преразглеждане на позицията на социалдемократите по отношение на "Путинова Русия", смятайки, че позицията на ГСДП трябва да стане "трезва и критична". В интервю за Frankfurter Allgemeine Zeitung той заяви, че "политиката, основана на лични отношения с президента Путин, преследвана от канцлера Герхард Шрьодер и външните министри Франк-Валтер Щайнмайер и Зигмар Габриел, трябва да бъде нещо от миналото".
Във връзка с това е необходимо да се разбере какво обяснява подобен зигзаг на външнополитическата линия на социалдемократите и какво може да очаква Москва в близко бъдеще.
Не може да се изключи, че ръководството на ГСДП, към което трябва да се брои президентът Щайнмайер, въпреки че този пост предполага официална безпартийност, е загрижено главно за слабите резултати, които партията показва на избори на всички нива. Малко вероятно е обаче опитът да се измести спадът в популярността на социалдемократичните идеи сред немските избиратели върху Москва ще помогне на ГСДП да засили позицията си.
Известно е, че и канцлерът Ангела Меркел, и редица зелени лидери, които сега стават политически лидери на страната, и представители на опозицията, ако имаме предвид левицата и Алтернатива за Германия, заемат по-реалистични позиции, отколкото някои от представителите на някога водещата политическа партия ГСДП . Заслужава да се спомене бившият канцлер Шрьодер, който остава виден представител на ГСДП, който наскоро призова за признаване на реалностите по отношение на собствеността на Крим в Русия.
Изходът от очертаните промени във външната политика на ГСДП по отношение на Русия може се окаже възможността за промяна на позицията на Германия и в резултат на това затягане на санкционния режим на ЕС. Всъщност, както отбелязва DW, цитирайки президента Щейнмайер, "не е възможно да се води бизнес с бъдещата Русия по обичайния начин".
