Докато целият свят умува върху опасностите, свързани с генетичното редактиране, Китай вече активно се занимава с това. В разразилата се надпревара за развитие на технологиите за редактиране на човешкия геном ще спечели този, който не само активно развива своята наука, но и се ограничава по-малко от всички други.

„Бяхме бесни от това безотговорно деяние, което явно нарушава нормативната и медицинската етика на Китай и на другите държави от целия свят“ – именно така се изказаха най-авторитетните китайски учени от целия свят за твърде опасния експеримент на своя сънародник биофизикът Хе Дзянкуй.

През 2018 година Хе обяви, че е предизвикал мутация на ембрионален стадии при две близначки, с идеята да ги защити от СПИН. Новината за този опасен опит прикова вниманието на целия свят. Учените за първи път преминаха чертата, която генетиците от целия свят гласно и негласно бяха съгласни да не прекрачват. След това Южният университет за наука и технологии в Шънджън се отрече от експериментите на своя учен, уволни го, а министерството на здравеопазването на провинция Гуандун започна разследване.

Но скандалът започна да затихва. „Китайският доктор Франкенщайн“ изглежда се размина само с формалното осъждане от страна на неговите колеги. А в същото време съобщенията за развитие на китайската наука в това направление изглеждат твърде тревожно.

Мозък еректус

В същия южен Китай, само че на малко повече от 1000 километра на запад от лабораторията на Хе, група биолози отгледа макак с добавени човешки гени, влияещи на развитието на мозъка. Трансгенните маймуни се оказаха по-умни от обикновените, понеже се подобри тяхната краткотрайна памет.

Този опит може да има още по-сериозни последствия. В създалата се по този начин среда фокусът още по силно ще се постави на генното модифициране на маймуни. Ще започнат да се умножават експериментите с примати и именно оттам ще идва лъвската част на научните познания за взаимодействието на гените.

Ключовите моменти са какви ще са тези експерименти и къде ще бъдат осъществени.

Учените още през 2010 година се замислиха, дали е етично в генома на маймуните да бъде внасяна човешка ДНК. На тази тема бе публикувана статия в списанието Nature Reviews Genetics, която предизвика сериозна дискусия. Изкушението е твърде голямо: появява се възможност да се вземе уникална генетична последователност, да се отгледа животно с тази последователност и да се наблюдава промяната на неговото поведение. Преди девет години авторите на тази научна статия се запитаха, дали е необходимо да бъдат открити гените, които ни правят хора.

А днес в Зоологическия институт на китайската академия на науките създават трансгенни маймуни с помощта на различни методи на генното инженерство. Едно от най-новите научни постижения са петте екземпляра, отгледани с вграден в тяхната ДНК човешки геном MCPH1. Този ген влияе на вътреутробното развитие на мозъка на плода. Понякога MCPH1 наричат „микроцефалин“, но неговата точна роля в развитието на мозъка все още не е напълно изучена. Според тази информация, размерът на мозъка и типичното поведение на трансгенните маймуни не са се променили, но краткосрочната памет и скоростта на реакция в редица експерименти и задачи се оказала много по-добра.

Вероятно човешкият ген MCPH1 все пак е повлиял на развитието на мозъка на макаците. В научната работа се описва, че техните неврони са съзрявали по-бавно, миелиновата обвивка върху нервните влакна се появява по-късно, а експресията на синаптичните гени започва по-късно. Авторите на този експеримент споделиха следното:

„Предполагаме, че забавянето на нервното съзряване при трансгентните маймуни е могло да увеличи техният времеви прозорец на пластичната невронна мрежа, което е сходно с неотенията в развитието на мозъка на човека“

Ето защо макаците по-добре се справят с тестовете – техният мозък е станал по-пластичен и те могат по-бързо да се учат. По всичко личи, че китайските учени са успели да открият необходимия инструмент, с използването на който е възможно да се влияе на когнитивните възможности.

Условията за осъществяване на генетичен пробив

За да може търсенето на някои от уникалните човешки гени да бъде от още по-голяма полза е необходимо да се изпълнят три условия. Китай ги изпълнява.

Първо условие: необходими са много маймуни. Зоологическият институт на китайската академия на науките разполага с ферма за отглеждане на маймуни. В нея живеят около 2 000 бройки, като много от тях носят трансгени. Отглеждането на маймуните отнема 4-5 години, но това е по-скъпо от например, отглеждането на лабораторни мишки. Но през последните години с поддръжката на китайското правителство подобни ферми бяха построени в Кунмин, Шънджън, Ханджоу, Суджоу и Гуанджоу. Популацията на макаците за изследователски цели в тази страна непрекъснато расте и вече достигна няколко десетки хиляди.

Второ условие: политическа воля, намерение за целенасочено използване на маймуни за изучаване на мозъка. Нечовекоподобните маймуни се използват като модели за различни заболявания, включително невродегенеративни болести, като например, аутизъм, депресия, шизофрения. Китай дори експортира животни в други държави. По броя лабораторни макаци САЩ има подобни показатели, но 43% оъ американските маймуни се използват за изучаване на СПИН, а и американският конгрес наскоро настоя за намаляване обемите на експериментална работа с тези животни. По този начин Китай се превръща в световен център за изследване на примати и ще увеличава своя ресурс от лабораторни маймуни

China Brain Project (СВР) е научна инициатива, на която китайското правителство много разчита. Подобни инициативи от 2013 година има в САЩ и ЕС, но китайската се откроява с акцента върху работата с нечовекоподобни маймуни.

Трето условие: за пробив в изследването на човешки гени са необходими добре подготвени специалисти. А Китай ги подготвя много интензивно. Това се вижда по динамиката на участието на китайските университети в iGEM (International Genetically Engineered Machine) – главното международно състезание по синтетична биология и генно инженерство. През 2012 година заявка за участие подадоха 29 китайски екипа (от общо 250 участника от целия свят), а в 2016 година те бяха вече 63 (от 299), през 2017-та 83 (от 312), през 2018-та – 103 (от 343) и на iGEM-2019 участие заявиха 117 китайски екипа от общо 376. За сравнение можем да посочим статистиката на САЩ, който е най-близкият конкурент: 94, 76, 73, 79, 65. Останалите страни са по-назад с още по-голяма разлика.

Човешките дефекти

Основните уникални научни експерименти по генно инженерство през последните няколко години са проведени в Китай. Подобно на Хе Дзянкуй, учените от Кунмин прекрачиха чертата, като създадоха макак с човешка ДНК не за клинични (критично важни за човека) опити, а за генетични изследвания. Ненапразно тяхната научна статия излезе само в едно китайско списание, а работата на Хе въобще не бе публикувана.

Китайските изследвания със замяната и редактирането на човешките гени ще се натрупат. Човешките гени са много и ако бъдат въвеждани при маймуните по два или три гена за изучаването на комбинационните ефекти, то има много широко поле за действие. Разбира се малко е да се добави човешки трансген. Остава да се махне съответния маймунски ген, което още не е направено, но със сигурност ще бъде осъществено при следващата итерация.

По този начин именно учените от тази страна в перспектива могат да получат буквално безценни познания, като например, как конкретните промени на ДНК се отразяват на ума и психиката.

Какво може да се направи с тези познания, още на стадий ембрион да се редактира човешката ДНК? Намесата в този процес в света ще става на малки стъпки и най-вероятно ще започне с отстраняването на твърде редки и нелечими по друг начин дефекти. Всичко зависи от това, доколко успешен ще бъде този процес.

Тази научна линия стои на кръстопът: или веднага ще се проявят някакви странични ефекти и всичко ще бъде прекратено за дълго време, или всичко ще тръгне гладко, а „бъговете“ ще се проявят след две-три поколения. Или може би бъгове изобщо няма да има? Късият отговор е: засега не знаем. Затова са необходими изследвания.

Има и друг вариант: премахване на дефектите в човека, след това намаляване на заболяванията и накрая конструирането на нови човешки свойства. Разбира се, цветът на очите и кожата са дреболии, които никого не интересуват. Става дума за мозъка. А там със сигурност ще има какво да се оправи.

Границите на ДНК

Очаква се през месец август тази година да се роди третото дете с блокиран от Хе геном. Съдейки по острата реакция на учените и медиците от целия свят относно постъпката на Хе и от тона на тези коментари си личи, че през следващите години стандартите в тази област ще станат много строги. Очаква се опитите за редактиране на човешка ДНК да започнат да се сдържат дори и в Китай.

Международна група учени публикува в списанието Nature отворено писмо до световната общественост с предложение да бъде въведен мораториум върху клиничното редактиране на ДНК на зародишната линия на човека – сперматозоиди, яйцеклетки, ембриони.

Но е очевидно, че технологиите за редактиране на генома ще продължат да се развиват, при това още по-бързо. И в тази надпревара ще спечели този, който не само активно инвестира в тази област на науката, но и по-малко се ограничава в сравнение с другите.

Китай може да се счита за фаворит в тази надпревара. Именно в тази държава отгледаха огромна колония маймуни за тези изследвания, залагат много върху генното инженерство и реализират проекти за изучаване на мозъка чрез трансгенни и редактиращи гените технологии плюс използването на нечовекоподобни примати като модели.

От другите държави потенциалът на САЩ е най-висок. Там лабораторните маймуни не са по-малко, но тяхната BRAIN Initiative програма не се стреми към директна генетична модификация на маймуните, а експериментите от този род са твърде ограничени. Експериментите в САЩ не са чак толкова задълбочени.

Русия също има голям потенциал, но там се очаква приемането на Закон за защита на генетичните данни на руските граждани. Предвижда се преди каквото и да било изследване на човешка ДНК да се вземе писмено разрешение от съответния човек.

Нещо подобно въвежда и Китай, но по свой начин. Предвижда се включването на здравите човешки гени и ембриони да бъде добавено в човешките права на китайските жители. На теория това би могло да означава, че изследователите на генома ще носят отговорност за експерименти, които потенциално застрашават здравето на човека.

Очевидно е, че предстоят интересни времена за тази област на науката.

По материали на Forbes