2002 г.
Президентът на Република България връчва „Орден стара планина“ първа степен на:
1. Херит Залм, министър на финансите на Кралство Холандия „за извънредно големите му заслуги за консолидиране на позициите на Република България пред Световната банка и Международния валутен фонд и за подкрепата му за изграждане на модерна държавна администрация в страната ни“
2. Чан Ван Тхин, извънреден и пълномощен посланик на Социалистическа република Виетнам в Република България „за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-виетнамските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“
3. Даниела Баришич, извънреден и пълномощен посланик на Република Хърватия в Република България „за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-хърватските отношения и по повод окончателното ѝ отпътуване от страната“
2001 г.
Кметът на София Стефан Софиянски, подкрепен от Евгений Бакърджиев, иска оставката на Иван Костов като лидер на СДС заради тежката изборна загуба.
1981 г.
Съставено е правителство начело с Гриша Филипов. За първи заместник- председател на Министерския съвет е избран Тодор Божинов, а за заместник-председатели Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Кирил Зарев, Стамен Стаменов и Станиш Бонев. Людмила Живкова е преизбрана за председател на Комитета за култура.
Георги Филипов Гриша е политически и държавен деец. Той е роден на 13 юли 1919 г. в гр. Кадиевка (Украйна) в семейство на български емигранти. Член е на Българската работническа партия, по-късно Българска комунистическа партия. В периода 1974-1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП, председател е на Министерския съвет на Народна република България (юли 1981-юли 1986 г.).
1973 г.
В София е подписан протокол за стокообмен с Гърция за 1973 г. на стойност 60 000 000 долара.
1947 г.
Възстановени са дипломатическите отношения с Унгария. На 1 февруари 1946 г. Унгария е провъзгласена за република. Установява се тоталитарен режим на управление под ръководството на Унгарската комунистическа партия. През 1949 г. става член на СИВ, от 1955 г. се присъединява към страните, подписали Варшавския договор. През 1956 г. се провеждат протести срещу съветското влияние в страната, което впоследствие е потушено жестоко с участието на съветската армия. През 1989 г. съветския модел на управление се проваля напълно, социал - политическата система рухва, установен е демократичен парламентарен режим. През 1990 г. изборите са спечелени от демократичната опозиция, а за президент е избран А. Гьонц, за министър-председател Й. Антал. Трудностите на преходния период довеждат отново социалистите на власт през 1994 г. (министър-председател Г. Хорн). През 1998 г. парламентарните избори са спечелени от Съюза на младите демократи - Унгарска гражданска партия (ФИДЕС). Унгария е член на ООН от 1955 г. и на НАТО 1999 г.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война, Сърбия обявява война на България.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война, по решение на правителството, Главното командване спира настъпателните действия срещу Сърбия и Гърция и заповядва да се премине към отбрана. В същия ден Върховният главнокомандващ на сръбската армия издава заповед за започване на бойни действия срещу България.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война гръцката армия изгаря селата Котово, Спатово, Манджово и Чифлици, Сярско. Останалите в тях жители са избити. Бежанците се укриват в планината, а изгорените села били изравнени със земята. Според гръцкия печат - селата били опожарени от гръцкото население, което не желаело повече да живее под българска власт.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война, сръбските власти в Ресен арестуват, измъчват и интернират 496 български първенци от града и региона. 37 от тях са зверски убити. В Крушево сръбските власти арестуват 126 видни българи – учители, свещеници, участници в национално-освободителните и църковните борби и ги подлагат на зверски мъчения. В краката на арестуваните е хвърлена отрязаната глава на четника Иван Котев.
Сръбските власти убиват жестоко свещеник Иван Аврамов и шестима младежи, набедени за комити, в прословутия дом за мъчения на българите във Велес - “Черната къща”.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение - ефрейтор Димитър Иванов от Кратово, редниците Митре Андреев от Дебър, Трайко Симеонов от Мелничани, Дебърско, Иван Алексов от Подгорци, Дебърско, Илия Иванов от Ябланица, Дебърско.
1901 г.
Приет е Закон за управление и оползотворяване капитала на бившата Българска добродетелна дружина. Създава се отделен неотчуждаем фонд за издръжка на бедни български студенти. Общата сума е 372 000 лв.
1898 г.
Публикуван е Правилник за народните библиотеки в София и Пловдив.
1890 г.
Изпратена е нота до Високата порта за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. Султанът удовлетворява нотата на 14 юли същата година, като издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език - вестник "Новини", чийто първи брой излиза на 27 септември.
1878 г.
Сключено е англо-австрийско споразумение за ревизия на Санстефанския договор в духа на англо-руското споразумение от 30 май.
Санстефанският мирен договор е подписан между Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 г. (3 март). С него се слага край на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. Подписан е в градчето Сан Стефано (днес Йешилкьой). Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Санстефанският мирен договор съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Нейната площ е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876 г. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък. Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868 г. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. Санстефанският мирен договор урежда редица аспекти от Източната криза. Увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.
1854 г.
Георги Раковски напуска тайно Цариград и с четата си тръгва към Стара планина.
1711 г.
Армията на Мехмед паша преминава р. Дунав в района на Исакча. Придвижването на войските на север се съпровожда от налагане на извънредни повинности върху подвластното християнско население, което предизвиква недоволство сред българите в района на Добруджа.
На тази дата са родени:
1927 г.
Роден е Симеон Ангелов Пиронков - композитор. Той завършва БДК. Ученик е по композиция на П. Владигеров и В. Стоянов и по диригентство - на А. Димитров. В началото работи като музикален ръководител на Народен театър за младежта в София. По-късно е музикален ръководител на Българската кинематография, където оставя ценни образци във филмовата музика. Преподава във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" (дн. НАТФИЗ). Секретар е на Съюза на българските композитори и е негов зам.-председател. Симеон Пиронков е член на редколегии, пише статии по различни музикални въпроси и др. На 40 години пише първата си опера - "Добрият човек от Сечуан", след 10 години и втората - "Пъстрата птица". Автор е на музикални произведения в почти всички жанрове: "Нощна музика" за симфоничен оркестър, Симфония за струнен оркестър, "Истинска апология за Сократ" за бас и оркестър (по текст на К. Варналис), "Балетна музика в памет на Стравински", ораторията "Житие и страдание грешнаго Софрония", кантатата "Искам да напиша една песен" и др.
1882 г.
Роден е Георги Димитров – български политик и държавник, деец на международното комунистическо движение. Член е на БРСДП от 1902 г. През 1913 г. е избран за народен представител, а на следващата година – за съветник в столичната община. До 1923 г. е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. В годините между 1919-1920 г. застава начело на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с В. Червенков ръководи Септемврийските бунтове 1923 г. През 1929-1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 г. заедно с Б. Попов и В. Танев е арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския процес, след който получава съветско гражданство и заминава за Москва. От 1935 г. до 1943 г. е генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-ия министър-председател на България (23.11.1946-02.07.1949 г.). Умира на 2 юли 1949 г. Мумията му е поставена в мавзолей в гр. София, сринат до основи през септември 1999 г.
1879 г.
В Стара Загора на 18 юни 1879 г. е роден Константин Антонов Иванов, известен като Сеченката, както и с името Вълчо Антонов. Той е български революционер, войвода на ВМОРО.
Константин Иванов е член на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО.
През 1901 и 1902 г. е ръководител на пограничния пункт на ВМОРО в Чепеларе. Там приема името Вълчо, в памет на убития предишен ръководител на пункта Вълчо Сарафов, братовчед на Борис Сарафов.
На Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг през 1902 г. е избран за подвижен член на ООРК и е назначен за ръководител на Западнотракийския район. През август същата година в Хасково сформира чета в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Стефан Чолаков, Дядо Петър и други новопокръстени членове на ВМОРО и влиза в Тракия. В началото на 1905 заминава със съпругата си, дейната сътрудничка на организацията Тота Дончева - Антонова за Скопие, където под прикритието на шивашка дейност основават социалистическа група. Разкрити са от властите и изгонени от границите на империята.
По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Умира на 23 октомври 1932 година в Стара Загора.
1873 г.
В Габрово е роден генерал-майор Борис Сирманов, началник на щаба на Втора армия през Първата световна война. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Русия. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е военен аташе в Санкт Петербург. През 1915 г. е назначен за нач.-щаб на 7. Пехотна Рилска давизия. На тази длъжност го заварва и въвличането на България в Първата световна война. От 1917 г. е нач.-щаб на Втора армия, с която воюва на Македонския фронт на вр. Висока чука до р. Ангиста в Сереското поле.
На тази дата умират:
1996 г.
Умира Йордан Тодоров – български лекар, професор, доайен на българска клинична химия. Йордан Тодоров е роден на 8 ноември 1920 г. в гр. София. Завършва медицина в СУ” Св. Климент Охридски”. Йордан Тодоров пише докторска дисертация върху клиничната лаборатория. От 1948 г. е асистент и ръководител е на лабораторията в Университетската педиатрична клиника в София. През 1956 г. става ръководител на катедрата по клиниколабораторна диагностика към ВМИ в София. Осъден е на 3 години затвор след политически съдебен процес (1972 г.), изхвърлен е от работа, лишен от възможност да преподава и публикува. Реабилитиран е през март 1990 г. Йордан Тодоров е създател на дисциплината “Клинична химия” и “Лабораторна диагностика”; на Българското дружество по клинична химия и председател до арестуването му (1972 г.). Член-кореспондент е на Дружество по хематология и онкология на ФРГ, почетен член на Люксембургското дружество по клинична биология и на Полско дружество по клинична биология. Награден е с медал “Jendrassik” за научни заслуги.
1979 г.
Умира Никола Бонев – български астроном. Той е роден на 11 юли 1898 г. в Стара Загора. Завършва математика и физика в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1922 г. Специализира в Сорбоната и в Парижката обсерватория в периода от 1924 до 1926 г. През 1927 г. Никола Бонев става доктор по философия в Берлинския университет, а година по- късно доцент. В периода от 1937 г. до 1966 г. е професор по астрономия в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Декан е на Физико-математическия факултет от 1934 г. до 1935 г. Завежда Секцията по астрономия при БАН в периода от 1948 до 1972 г. Никола Бонев е основател и председател на Българското астрономическо дружество. Той е основател на станция за наблюдение на изкуствени спътници, член е на комисията "Луна" при Международната академия по астронавтика в Париж, подпредседател е на Международната федерация по астронавтика в Париж от 1961 до 1963 г. Автор е на 86 научни публикации от областта на космогонията, сферичната астрономия, висшата геодезия и математическата география.
1923 г.
Умира Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев) - поет. Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в гр. Кукуш, Македония. През 1904-1908 г. учи в родния си град. След което идва в София и продължава образованието си. През 1911 г. се завръща в Кукуш, където завършва прогимназия.. След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913 г.) семейството му се преселва в София. От 1913 до 1917 г. учи в Техническото училище, започва да печата стихове, разкази и фейлетони. През 1917 г. напуска Техническото и постъпва във Военното училище, което напуска предсрочно, тъй като е изпратен да участва в потушаването на Владайското въстание (септември 1918 г.). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Първите публикации на Смирненски са във в. “К’во да е” (1915 г.). Сътрудничи (от 1916 г.) на списанията “Българан”, “Родна лира”, “Барабан”, “Художествена седмица” и др. В продължение на 11 месеца (януари - ноември 1911 г.) организира и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи”. През 1918-1922 г. е член на редакционната колегия на сп. “Българан”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър” и “Червен смях”, на в. “Народна армия” и сп. “Младеж”, както и на “Работнически вестник”. През ноември 1922 г. започва да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад”, което спира да излиза през 1923 г.. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918 г.) и “Да бъде ден!” (1922 г.). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др.
1920 г.
Умира Алоис Мацак - български военен капелмайстор от чешки произход. Алоис Мацак е роден на 14 декември 1857 г. Идва в България през 1892 г. и заема длъжността военен капелмайстор в Плевен, после в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин” и на аранжировки за духова музика на български народни песни.
1914 г.
В София умира Димитър Попов Даскалов - български живописец, график и изкуствовед. Димитър Даскалов е роден на 26 октомври 1874 г. в с. Върбица, Шуменско.През 1903 г. завършва Държавно рисувално училище в София. Възпитаник е на Ив. Мърквичка и А. Митов. През 1903 г. е един от основателите на дружество "Съвременно изкуство". В периода 1909 – 1911 г. преподава стилознание в Държавно рисувално училище, художник в Народно археологически музей в София (1908-1913 г.). Рисува предимно портрети и композиции. Сред по-известни рисувани от него портрети са: "Старец" (1900 г.), "Селска жена" (1900 г.), портрети на В. Кирков (1902 г.), В. Игнатиева (1902 г.), Ц. Тодоров (1903 г.), Хр. Данов (1906 г.), Евлоги Георгиев (1906 г.), Ив. Попов (1910 г.) и др. Сред по-известните му графични творби: "Край Одрин" (1912 г.), "Св. София", "Цариград" (1912 г.), "Дворецът Долма бахча" (1912 г.). Първите си статии, студии и критика върху проблемите на изкуството публикува в сп. "Ново време" (1897-1923 г.) на Д. Благоев. Сътрудничи с рецензии на периодичния печат - сп. "Съвременна мисъл" (1910-1920 г.), в-к "Камбана" (1907-1935 г.), в-к "Дневник" (1902-1944 г.). Разработва методика за преподаване на дисциплината рисуване в гимназиите, въвежда рисуването от натура в Държавно рисувално училище, ръководи художник-занаятчийски курсове. Автор е на трудовете: "Рисуването в нашите средни училища" (1906 г., златен медал на Балканското изложение в Лондон през 1907 г.), "Влияние на изкуството върху занаятите" (1907 г.), "История на изкуството. Ч. I. Древният изток, Египет, Асиро-Вавилония, Персия, Финикия" (1910 г.).
1913 г.
Умира Бойчо Липовски (псевд. на Никола Василев) – български писател, автор на стихове, разкази, драми, литературна критика. Бойчо Липовски е роден на 15 август 1878 г. в Кюстендил. Следва философия в СУ “ Св. Климент Охридкси”. Работи като учител във Видин и Пловдив, директор на Девическата гимназия в Кюстендил. Участник е в конгреса на писателите и журналистите в Белград през 1911 г. Загива по време на Междусъюзническата война при с. Злетовска река, Кочанско. Има публикувани стихове в сборниците "Към свобода", "Лъчи" и др. Сътрудничи на литературната периодика, превежда от руски език, събира народно творчество.
Бойчо Липовски е автор на "Стаю Малинов" (разказ, 1898 г.), "Първи въздишки" (стих., 1899 г.), "Потайни жалби" (стих., 1902 г.), "Сашка Поликраев" (комедия, 1902 г.), "Избрани народни умотворения, обредни и битови песни" (1906), "Пеперуди" (стих., 1907 г.), "Младини" (повест, 1909 г.), "Сълзи" (стих., 1911 г.)
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
