Вече е ясно, че туризмът е сред най-силно пострадалите от пандемията индустрии в световен мащаб, дори по всяка вероятност ще се окаже с най-големия възможен срив.

Според скорошен доклад на световната организация по туризъм към ООН 2020 г. е върнала този отрасъл с 30 години назад – в 1990 г., когато по света са отчетени едва 400 милиона пътувания. COVID-19 на практика изтри близо 1 трилион долара на тази индустрия и възстановяването ще отнеме около 2 до 4 години.

За България най-красноречива е цифрата, която илюстрира броя на туристите през лятото – от близо 9 милиона туристи, посетили Българското Черноморие през 2019 г., те паднаха на малко над 2 милиона за 2020 г.

Липсващите 7 милиона са почти само чужденците и тяхното повторно привличане ще е най-важната задача през предстоящия и през следващите няколко летни сезона.

Възниква обаче въпросът как точно ще стане това и какъв изобщо ще е туризмът след пандемията?

Специално в България сравнително големият за мащабите на страната брой чужди туристи се дължи предимно на големите курорти, в които има големи хотели, чиито гости идват с чартърни полети и се трансферират от летището до курорта с големи автобуси. Те се хранят само на територията на хотела на принципа ол инклузив и ако правят екскурзии до някъде, биват превозвани със същите големи автобуси.

Т.е. този тип почивка предполага непрекъснато огромни групи хора да се събират заедно, много често в тесни затворени пространства. Точно това, което хората със сигурност ще избягват поне още няколко години.

Много хотели по морето – на практика три четвърти от тях, това лято изобщо не отвориха и към края на годината очаквано се появиха много обяви за продажба на хотели. Сред тях има и немалко средно големи хотели по морето, но няма нито един, който да принадлежи на някаква верига или да работи с големите западни туроператорски фирми.

Според директора на Института за анализи и оценки в туризма доц. Румен Драганов има просто обяснение на този факт.

"Най-големите, онези, които са предназначени за масов туризъм, у нас са предимно собственост на бизнесмени, за които туризмът не е основен бизнес. За тях той е просто един от многото начини да инвестират парите си. Особено за морските хотели, които работят само по 3 месеца в годината, не е от голямо значение, че ще им се наложи да стоят затворени не 9, а цели 12 месеца в годината. Затова смятам, че те ще преживеят лесно сегашната криза и когато нещата отново се оправят, ще отворят. Тъй че картината в масовия туризъм няма да се промени особено", твърди той пред "24 часа".

Според Драганов обаче тенденцията ще е по-скоро онова, което досега у нас се смяташе за нишов туризъм – селският, екотуризмът, приключенският, ловният, виненият, културният и т.нат., да заемат подобаващото им се място.

"През лятото по морето нямаше къде да се паркира именно около малките хотели и къщите за гости в малките населени места. Тази тенденция в никакъв случай няма да заглъхне, а ще се разширява. Това е и същността на туризма – храната, приготвена на бавен огън, гостоприемството, наблюдаването на природата", посочва експертът.

Наред с това се наблюдава още една тенденция, която пролича най-ярко покрай коледно-новогодишните празници – хората, които държаха непременно да отидат някъде, заложиха на екзотични далечни дестинации от типа "веднъж в живота".

По стечение на обстоятелствата за българите това се оказаха Малдивските острови и Занзибар - две места, за които не се изискваха PCR тестове и където местните се видяха принудени да намалят цените наполовина. Затова и за първи път от десет години насам туроператори организираха специални чартъри до двете места.

Тази тенденция да се прави едно в годината, но запомнящо се пътуване вместо многократното отскачане до познати места не е само българска. Тя бе отбелязана през последната година и на много други места по света.

Според статия в списание Traveller през пандемичната 2020 г. е имало чувствително завишаване на пътувания до Аржентина във връзка със слънчевото затъмнение, до Исландия за наблюдаване на северното сияние и до много места в Кения специално за сафари.

Много от бъдещите тенденции не са някаква новост и са съществували и досега, но пандемията ще тласне напред развитието им. Такава е например тенденцията организирането на пътуването да бъде почти или изцяло безконтактно и трансферите да се организират не групово, а индивидуално. Нищо чудно много туристически дестинации да въведат правилото да допускат на своя територия само ваксинирани граждани, ако идеята за ваксинационни паспорти се превърне в реалност.