Църквата "Света Троица" се намира в центъра на китния пирински град Банско и е една от най-популярните забележителности в града. По данни, строежът започва през 1833 г. и завършва през 1837 г. Осветена е през 1835 г.
Средствата за изграждането ѝ са събрани от над хиляда дарители, големи и малки. Хора, помагали кой с каквото може – някои с пари, други със сечива и труд, трети с отдаденост и идеи.
Не било никак лесно да се строи християнски храм по това време. Не било лесно, особено за светилище с размерите на Света Троица – най-голямото на Балканите, тогава. Нещо изключително и необичайно за тези години под турско робство, когато били позволени малки постройки в самите краища на населените места.
Инициативата е подета от тогавашния виден гражданин и кмет на града – Лазар Герман. Огромно било и желанието на банскалии да имат хубава и голяма църква и всички започнали да мислят как може да бъде осъществено подобно строителство.
Най-напред Лазар Герман дарил част от своя имот в центъра, бързо последван и от друг гражданин в съседство – Тома Хаджибена. Насреща, обаче, стоели турските разпоредби. Както споменахме, църква е можело да бъде построена в покрайнините на града.
Казват, че първите стъпки за постигането на целта, била малка хитрина, която дядо Лазко, както викали на Лазар Герман, измислил. Една вечер той и негов близък приятел заровили в имота кръст и икона. Намерили жена, която да "сънува" заровените свещени предмети, никому неизвестни и из града бил пусната мълвата за това. Веднага повикали турските власти да станат свидетели на изравянето и истинността на пророчеството.
Така успели да уредят мястото, но сега следвало издействане на разрешение за строеж.
Не веднъж изпращали молба до висшестоящите, но нито една не била удовлетворена. Скоро, обаче, късмет ги споходил и на Солунският паша се родило дете. Веднага използвал тази възможност банският кмет и заедно с видни другари отишли да поднесат дарове на детето.
Трогнат пашата продумал: "Кажете с какво искате да наградя селището ви?" Отговорили му: "С ферман за строеж на църква, паша ефенди. Имаме си, ама е маленка и далеко от селото. Жените ги е страх да ходят, пък зиме има и вълци".
Така станало и работата бързо тръгнала. Трудности, свързани, най-вече, с липсата на пари, съпътствали изграждането, но и това не попречило да бъде довършено започнатото. И в най-мрачните моменти се намирали все отнякъде средства, та дори и първоначално уговорените граници били тайно разширени.
Най-трудният момент бил, когато турците спрели градежа, заради съмнения за размерите и произхода на средствата. Но отново идея на Лазар Герман била в основата на крайния успех. На главния вход на църквата, той разпоредил да бъдат издълбани два полумесеца със звезди от двете страни на християнския кръст – символи на разбирателството между християни и мюсюлмани в града. Когато видели това, дошлите да я събарят си тръгнали разубедени и оставили да бъде довършена, а тези символи могат да бъдат видени и в ден днешен, въпреки че за малко да бъдат погубени. В еуфорията си от освобождението хора започнали да изчукват турските знаци, но били спрени от Яворов с думите:
Спрете, момчета, нека се знае, че българинът и когато е бил под робство е имал сили да строи такъв божествен храм.
60 години след построяването на светилището, братя Велеганови, които притежавали леярна край Пловдив, са излели камбаните. Те били приети от турците заради надписа на най-голямата камбана “Отлята по времето на султан Хамид II” Тогава е построена и 30-метровата кула, която днес е един от символите на Банско.
Близо две столетия по-късно, Света Троица е много добре запазена и все още големината й държи челните места на храмовете в България. След сравнително скорошна реставрация можем да я видим в пълния блясък, както по онова време. Тя е дълга 44 м, широка 24 м и висока 20 м. 12 са колоните, които държат тежестта й, колкото са Христовите ученици. Има масивни дървени врати с железен обков и многобройни сводести прозорци.
Прочутият майстор Велян Огнев е изрисувал тавана със звездно небе с облаци и ангели. Негови изработки са резбованият иконостас и стенописи по колоните и стени. Друг известен майстор, участвал в изграждането е Димитър Молеров, чието дело са разпятието, престола и голяма част от иконите.
Много близо до Света Троица се намира Къщата музей на Никола Вапцаров и Веляновата къща.
