Чужди туристи у нас – на пръсти да ги броиш, тази година заради коронавируса, но от догодина на тези, които дойдат, се предвижда предлагането на българско "национално меню".

Какво ли би могло да съдържа то?

На първо четене идеята на новия министър на туризма Марияна Николова за изготвянет му, защото гурме туризмът може да е ниша за по-платежоспособни туристи. Няма как обаче да не се появи асоциацията, че се създава нов рецептурник на "Балкантурист".

Въпросът е какво ще предложим на туриста? Дали наистина традиционна храна или т.нар. "изобретена традиция", каквото е шопската салата на "Балкантурист". Тязи рецепта е утвърдена едва през 1954-55-а година в ресторант "Черноморец" в курорта "Св. св. Константин и Елена", като предлаганата версия по заведенията се различава от оригиналната рецепта.

Каква е била традиционната кухня?

Всекидневният хранителен модел на традиционния българин е пестелив и подчинен на различни ограничения, пише етнографката Мария Маркова.

"Основната част от менюто му се изгражда от ферментиралите блюда и напитки - хляб, кисело мляко, сирене, извара, туршии, мътеница, вино. Отделно соленото, лютивото, киселото са почти постоянна част от ястията. В етнографските материали се отбелязва, че като че ли в миналото хората са били "пристрастени" към трите вкуса и, че ако някой по-съвременен човек опита от блюдата им, рискува да се отрови", се казва в нейната студия.

Много разпространени, особено през зимата, са били варивата. Ежедневно консумирани са още брашнените и зърнени каши, схващани като най-проста манджа, дори като храна за гладни години. Характерни постни ястия са и ошавът от сварени плодове с хляб (през студените месеци), баниците със зелении (пролетта) или с булгур, пише Маркова.

Вкусът на днешната българска кухня се е отдалечил от традиционната, каквато е била преди век. Сегашните рецепти, които приемаме за традиционни, са навлезли в бита през градската кухня и ресторантите през 20-те и 30-те години, след което втори път са реконструирани през монополиста на луксозното хранене на соца "Балкантурист" и столовете за обществено хранене.

Според резултатите на анкета, проведена у нас, за най-традиционна храна се смята тараторът. Следват сарми, боб, кюфтета, баница, мусака, шкембе чорба, миш маш, яйца по панагюрски и др.

Както пишат учените - храната определя националността и е признак на национална идентичност. Затова и всички на Балканите спорим за различни манджи. Историята на всички гореописани гозби обаче може да се намери в османската кухня и те се срещат на Балканите с различни вариации в рецептите.

От тях тараторът изглежда най-уникално български, но също има своите източни корени. В Ливан "таратор" се нарича сос на базата на тахана, в Турция има сос "таратор" на базата на орехи и чесън и ястие "таратор със спанак".

До 50-те години на миналия век в някои планински региони (Трънско, Смолянско) в таратора не е имало кисело мляко, а оцет, и не е имало дори краставици.

В науката няма яснота за това през колко поколения трябва да е преминало нещото, което можем да наречем традиционно. Дюнерът например също вече е преминал през поколения и по тази логика може да бъде наречен "традиционна българска градска храна".

Така можем да направим извода, че вместо да включва традиционна кухня, рецептурникът ще съживи менюто на "Балкантурист". И няма как да е иначе, тъй като основната характеристика на традициите е, че те се променят. Дано поне рецептите да налагат стандарт за вкусна и здравословна храна.