Микромобилност – тази "секси" думичка трябваше да ни изкуши да опитаме и харесаме новите малки превозни средства, станали известни като споделени е-тротинетки или е-скутери. Рекламираха ги като екологично и устойчиво решение за движение в града. Но дали микромобилността постигна очаквания бум или, напротив, забуксува? Днес ситуацията изглежда нерадостно.
Пътуването с електрически тротинетки е приятно и бързо на къси разстояния в градската среда. Затова появата им даде надежда за разтоварване и облекчаване на автомобилния трафик. Без съмнение посланието бе привлекателно за младите хора, които искат да опазват околната среда, а също и за тези, които се вълнуват от проблемите с качеството на въздуха на замърсяването.
Оказа се обаче, че е-тротинетките не подтикват водачите да оставят автомобила си у дома и да се придвижват с е-скутер. Тези, които слизат от досегашните си превозни средства, за да яхнат е-тротинетката, се оказаха колоездачи и всички като тях, които и без друго се придвижват екологично.
За сметка на това е-тротинетките всяха хаос в градското движение на пешеходците. Заваляха многобройни оплаквания заради задръстени тротоари, както и заради инциденти – сблъсъци заради безотговорно движещи се младежи, които не се съобразяват с никого и нищо наоколо.
Накрая се оказа, че е-тротинетките имат много кратък среден живот. С това тяхната икономическа ефективност и устойчивост са под въпрос.
Днес "споделената икономика" на електрическите скутери обаче влиза в заглавията с още по-мрачни новини. Очаква се двамата основни играчи, Bird и Lime, да се окажат в състояние на тежки финансови загуби, пише technews.bg.
Lime преживява тревожен спад в размер на 300 млн. долара оперативни разходи поради „амортизация на електрическите скутери и това колко струва експлоатацията на складовете, където се прибират и ремонтират превозните средства”. По същия начин нейният конкурент, Bird, е на път да загуби приблизително 100 милиона долара за първото тримесечие на тази година, докато приходите са едва 15 милиона долара.
Може би още по-притеснителна е перспективата, че тези е-скутери, макар да са електрически, всъщност не са щадящи за околната среда. Многократното производство, закупуване, транспортиране, ремонт и замяна на огромния масив от е-скутери с кратки срокове на експлоатация – около 3 месеца – не водят до намален въглероден отпечатък.
Що се отнася до онези електронни скутери, които направо трябва да бъдат отписани, защото не могат да се поправят заради вандализъм или кражба, техните части вероятно няма да бъдат рециклирани, а просто… неправилно изхвърлени.
Най-накрая трябва да се вземе предвид и това – литиево-йонните батерии, които захранват тези е-тротинетки, са свързани с екологични рискове, като по този начин предизвикват доста въпросителни колко екологични са в края на краищата.
Интересното е, че електронните скутери вече са влезли в радара на Института на индустриите по рециклиране на скрап (ISRI). „Това е нов продукт, който влиза в скрап-дворовете. ISRI работи за обучение на членовете си относно електронните скутери и ги съветва да внимават за тези устройства”, казва Марк Карпентър, вицепрезидент по комуникациите и маркетинга на ISRI.
Опасностите за околната среда, които представляват е-скутерите, съчетани с лошата им икономическа приложимост, разбираемо предизвикват скептицизъм. Остава да разберем дали трудоемкият и скъпоструващ бизнес модел на е-тротинетките ще се окаже „въздух под налягане”.
