Ало, ало… здраве
Геноцид е 14 дни човек да няма достъп до жива медицина, твърди учителка от Русе, която е преболедувала COVID-19 в режим на домашно лечение.
Преподавателката има придружаващо заболяване астма. Разказва, че през целия цикъл на лечение единствено личната й лекарка е била постоянно на линия, за да я консултира.
В началото симптомите й били "втрисане, температура, страшна болка в главата – 8-9 дена, сухота в носа, не ти стига въздух", непознати болки в гърлото... "И това не се повлияваше от никакви лекарства", разказва тя.
Спасявали я само горещи душове: "Нямаш сили дори чай да си свариш!"
Жената получавала и астматични пристъпи. Наложило се да стигне до местния ТУБ диспансер.
"Викам линейка. Линейката идва, играе роля на такси, закарват те там, снимат те. Брои се за преглед това нещо. Гледат ти снимката. Това е безумие да не може някой да дойде при теб. Ти не си в болницата, защото няма място. Има много по-зле от теб. В такава ситуация, ако нямаш познат лекар, загиваш", коментира русенската учителка пред БНР.
"14 дена нямаш право нищо да правиш, но и никой не може да дойде при теб. Някой трябва да те прегледа на живо, не може 14 дни само по телефона", категорична е в заключение жената.
