Връзка между свръхактивната имунна система и появата на синдрома на хроничната умора откриха британски учени от Института по психиатрия, психология и неврология към Кингс Колидж в Лондон.
Това станало, след като провели изследване сред 55 пациенти с хепатит С. Те били подложени на лечение на заболяването с лекарството интерферон-алфа, което предизвиква имунната система по същия начин, както когато бъде засегнато от силна инфекция.
За да са сигурни резултатите, преди, по време и след лечението екипът измервал нивата на умора и показателите на имунната система на всички пациенти, проследявайки кои от тях ще развият за продължително време симптоми на хроничната умора. Това се случило при 18 от изследваните 55 пациенти. При тях екипът регистрирал много по-активен имунен отговор към лечението. Освен това те се отличили и със свръхактивна имунна система още при започването му.
“За пръв път синдромът на хроничната умора се свързва с активността на имунната система. Откритието установява, че хората със свръхактивна имунна система са с по-голям риск от развитие на синдром на хроничната умора”, казва д-р Алис Ръсел, водещ изследовател на проучването, пред Би Би Си.
“Това е първа стъпка, позволяваща не само да се оформи рискова група, която да бъде подложена на евентуален скрининг, но и дава възможност заболяването да се открива още в ранен стадий”, допълва старши изследователят проф. Кармине Парианте.
Данните са изключително важни и за овладяване на симптомите на този синдром, който е широко разпространен.
“Това изследване допълва още повече научните доказателства, показващи, че имунната система на организма играе важна роля като причинно-следствената връзка за поява на хронична умора”, обяснява д-р Чарлз Шепард, медицински съветник в Асоциацията на медицинските специалисти по синдром на хроничната умора.
Хроничната умора е състояние, за което дълги години се смяташе, че се дължи на продължително натоварване, а до момента лечение за него не е открито. Освен умора се наблюдават нарушение на съня, болки в ставите и мускулите. Всичко това може да направи невъзможно извършването на елементарни ежедневни дейности, затова и животът с това заболяване може да бъде много труден.
