Едва ли има човек, който да не се страхува от упойката по време на операция. Общата анестезия много често е сравнявана с малка смърт. Затова сигурно всеки, който трябва да се подложи на операция, си задава въпроса: “Ще се събудя ли след упойката?”. За анестезията, евентуалните рискове от нея и за принципа й на действие по време на операция разговаряме с професор д-р Атанас Темелков, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Александровска болница - София. Проф. Темелков е председател на Експертния съвет по анестезиология и интензивно лечение към Министерството на здравеопазването и републикански консултант по анестезия и интензивно лечение.  

- Какво се случва с нас, когато сме под упойка, проф. Темелков?

- Анестезията е временно обратимо състояние на организма, което позволява да се извърши оперативна интервенция или диагностична и терапевтична процедура. Това временно обратимо състояние се постига с прилагането на медикаменти по два основни начина. Единият - чрез дихателните пътища, когато се използват т.нар. инхалационни анестетици. Попадайки в белия дроб, а след това в кръвообращението, те достигат до главния мозък и довеждат организма до състояние, което позволява извършването на оперативната интервенция. 

Другата група медикаменти, които се прилагат, това са т.нар. венозни анестетици. Те се прилагат основно чрез венозната система - в повечето случаи по периферен път. Тези венозни анестетици се прилагат за увод в анестезията, както и за поддържането й. Кой метод за анестезия ще се предпочете, зависи от оперативната интервенция и възрастта на пациентите. Обикновено инхалационните анестетици се използват по-масово при малки деца - до 5-, 6-годишна възраст, докато венозните анестетици намират приложение при по-възрастните пациенти. Комбинацията от прилагането на един инхалационен анестетик и един венозен анестетик довежда до използването на т.нар. многокомпонентна балансирана анестезия, която се състои от четири основни елемента. При нея с помощта на приложените венозни медикаменти постигаме заспиване на пациента, потискане на съзнанието, на второ място потискаме мускулната му активност, довеждаща до отпускане на организма, и приложените мускулни релаксанти позволяват извършването на оперативната интервенция. 

Прилагането на инхалационен и венозен анестетик ни позволява да проведем по-продължителна анестезия при пациентите. Някои от венозните анестетици могат да се използват за самостоятелна венозна анестезия и това се извършва най-често при краткотрайни оперативни интервенции и основно при диагностични и терапевтични процедури. 

- Страхът на всеки пациент е ще се събуди ли след упойката. Какви рискове крие анестезията?

- Рисковете, които крият и двата вида анестезия, са различни, тъй като медикаментите попадат по различен начин в човешкия организъм. 

Попадайки през дихателните пътища, анестезиологът има възможност да контролира дълбочината на анестезията по-лесно и в даден момент да прекрати подаването на този медикамент. Но веднъж приложен този медикамент във венозната система, той не може да бъде елиминиран по-бързо от организма, тъй като е необходимо време. В това време анестезиологът не може да окаже никакво влияние. Рисковете, които са свързани с анестезията, се делят на три основни етапа. Рискове в увода в анестезия, рискове по време на самата оперативна интервенция и поддържането на анестезия и рискове при събуждането на пациента - в следоперативния период. Най-опасният риск при увод в анестезия е когато се получи т.нар. регургитация на стомашното съдържимо и аспирацията му в дихателните пътища на пациентите. Затова 5-6 часа преди оперативната интервенция пациентът не трябва да е поемал храна и течности през устната кухина. Това е времето, за което се изпразва стомахът и стомашното съдържимо преминава в тънките черва. Т.е. стомахът трябва да бъде празен, за да не попадне храна в дихателните пътища. 

При венозната анестезия рискът при увод в анестезия съществува, когато се приложи по-голямо количество медикамент, несъобразено с клиничното състояние на пациента. Това може да доведе до потискане на дишането и в такава ситуация анестезиологът е длъжен да поеме по изкуствен начин дишането на пациента. 

Професор д-р Атанас Темелков

- Може ли да проявим алергия към упойката?

- Този проблем съществува и той се решава чрез предварително тестуване на пациентите в клиники по алергология с определените медикаменти, които се прилагат за анестезия. И в резултат на това изследване се отчита каква е чувствителността на пациента към определения вид медикамент. Това позволява на анестезиолога да го изключи от гамата медикаменти, които прилага за анестезия.

- В последните години масово навлязоха в оперативната медицина т.нар. местни упойки. Каква е разликата между спинална и епидурална анестезия?

- Спиналната и епидуралната упойка са два вида, които влизат в домена на локорегионалната анестезия. Това е вид анестезия в различни части на гръбначната площ, която се постига с инжектиране на медикаменти, които временно прекъсват предаването на нервните импулси от оперативната област към главния мозък. При този вид анестезия се запазва съзнанието, възможен е контакт с пациентите. Основната разлика между спинална и епидурална упойка е в попадането на анестетика в определено пространство на гръбнака. Когато е спинална, медикаментът се инжектира в спиналното пространство, а когато е епидурална, този медикамент попада в епидуралното пространство. Това позволява извършването на оперативна интервенция. 

Ако се прецени, може в епидуралното пространство да се постави катетър, който да се използва както за провеждането на анестезия, така също и за постоперативното обезболяване на пациента. Спиналното пространство е течната среда в гръбнака, докато епидуралното пространство е кухата среда. И когато се направи спиналната анестезия, попадайки в спиналното пространство, от иглата започва да изтича спинална течност -  това е индикатор, че сме в спиналното пространство. 

- За какъв вид операции може да се използва локорегионалната анестезия?

- Прилага се в коремната хирургия, урологията, гинекологията, съдовата хирургия на долните крайници.  Операции при родилки, на тазобедрената става могат да се извършват със спинална анестезия, могат и с епидурална. Това вече е по преценка на анестезиолога, който трябва да се съобрази със състоянието на пациента, с продължителността на оперативната интервенция, все пак и с възможностите на оперативния екип - доколко те могат  да се вмъкнат в тези граници за времето, когато ще оперират. Регионалната анестезия е по-безопасна от общата и затова се прилага при пациенти с риск от усложнения от общата анестезия. 

- Сравняват общата анестезия с малка смърт. Какво разказват пациентите ви след излизане от упойка? 

- Повечето пациенти нямат никакъв спомен за оперативната интервенция и времето, в което те са под анестезия. Но има единични случаи, в които съобщават за някакви сънища, че са ходили някъде, че се чувстват много добре. Даже някои от тях искат и повторна такава анестезия, защото преживяването, което описват, е било нещо фантастично за тях. Но какво точно е станало, ние няма как да разберем, а и те няма как да го обяснят. Защото половин, един час, след като отзвучи действието на медикамента, някои от тях нямат и спомен за това, което са “преживели” по време на операцията. 

- Медиите ни заливат с реклами за обезболяващи препарати. Трябва ли да им се доверяваме?

- Болката е неприятно сетивно усещане на пациентите, което щом се появи, би трябвало всеки да се допита до личния си лекар, а не да провежда самостоятелно лечение и да не се влияе от рекламите по телевизията. Тези реклами в повечето случаи са доста подвеждащи. Така че моята препоръка е на първо място консултация с лекар и след това да се назначи някакво лечение. 

Румяна СТЕФАНОВА