Как COVID-19 се отразява върху здравните системи и икономиките на страните от Югоизточна Европа и как изглеждат перспективите за възстановяване - регионалната бизнес платформа SeeNews е направила изследване.
Все още няма данни за брутния вътрешен продукт за втората четвъртина, но към момента спадът в индустриалното производство изглежда по-малък от очаквания, отбеляза пред БНР Лилия Горанова от SeeNews.
Предстои да се обобщи и ефектът на кризата върху туризма, който е особено важен за региона.
Разпределение на новозаразените с COVID-19 за денонощието
Отчита се обаче интересна тенденция - ако говорим за връщането на БВП към предпандемичните показатели, се очаква 7 държави от региона да успеят през 2021 г. да се върнат до тези нива, а 4 - Румъния, Хърватия, Словения и Хърватия да не успеят.
Сред седемте има две, за които перспективите са несигурни и едната от тях е България, другата е Босна и Херцеговина.
Причината: България не е толкова зависима от туризма, но заедно с транспорта и търговията той формира голяма част от брутната добавена стойност.
Зависимостта ни от износа е другият фактор, който влияе негативно, коментира Горанова.
"Ако имаме ново затваряне на икономиките, това би могло да ни се отрази много тежко", твърди тя.
При показател наличие на болнични легла за лечение на Covid-19 страната ни се подрежда сред добре справящите се.
"Но пък от друга страна в региона се нареждаме на четвърто място по наличие на здравни работници, които да обслужват тези легла, а ако направим едно сравнение с Европейския съюз - отиваме още по-назад", изтъква Лилия Горанова.
Двете държави отличнички в контрола над новозаразените са Хърватия и Словения. Те са и двете с най-висок брой здравни работници на 100 хиляди души.
"Дали ще отложим възстановяването за 2022 г. - не ми се вярва. Поне не в по-голямата част от страните в региона. Дали обаче то ще бъде, както в началото на кризата се надявахме, V-образно възстановяване - това също изглежда все повече под въпрос", обобщава ситуацията за региона Лилия Горанова.
