Изборите за Европейски парламент са толкова важни поради факта, че самата Европа е на кръстопът. А пътят, по който ще тръгне Брюксел с новия парламент, ще бъде от решаващо значение за България. За страната ни беше важно да проведем успешно първото си Европредседателство и да покажем на партньорите си колко е ефективна за нас кохезионната политика.
С тази задача правителството на Бойко Борисов се справи успешно. В новия 5-годишен мандат на Европейския парламент обаче ще се изправим пред сериозни предизвикателства, които ще изискват и нови решения за страната ни. Очевидно е, че опозицията у нас сега е много по-добре подготвена в сравнение с парламентарните избори през 2017 г. Кой – управляващи или опозиция – ще успее да приведе по-силни аргументи в своя полза, ще трябва да установим в периода до изборите на 26 май 2019. Макар че до изборите за Европейски парламент остава около половин година, ние вече се намираме в предизборна обстановка.
Резултатите от последното национално социологическо проучване на СОВА ХАРИС показват, че е изравнена подкрепата за двете най-масови партии.
Разликата е в рамките на допустимата стохастична грешка. Имайки предвид, че на този вид избори активността е традиционно по-ниска, можем да предположим, че и този път до урните ще отидат по-малко от заявилите, че ще гласуват, избиратели. Но дори и да вземем гласовете само на твърдо решилите да гласуват, паритетът пак се запазва. Засега бариерата от над 6% за излъчване на представител в Европейския парламент преминават само трите утвърдени политически субекта: ГЕРБ, БСП и ДПС.
Според резултатите, хипотетично съществуват още три възможности за сформиране на коалиции, които биха могли да преодолеят изборния праг. Едната е ако се появи субект, който да консолидира гласовете на дясно-либерално настроените избиратели, които сега са разпиляни в различни посоки. Втората е около контрукцията на Обединените патриоти, които обаче са вътрешно разпокъсани и в момента се намират в нисходяща тенденция, свързана с участието им в управлението. Третата може да възникне на основата на подкрепата за партия „ВОЛЯ“, съчетана с други политически сили и с евентуалното присъединяване на партията на Волен Сидеров, ако той излезе от съюза с Обединените патриоти.
16 – 22 ноември 2018 г.
Извадка:
Изследването е представително за населението на България над 18 годишна възраст. Чрез двустепенна гнездова извадка са подбрани 200 гнезда на територията на страната. Във всяко гнездо са интервюирани по 5 души.
Генерална съвкупност:
6 162 747 души. 1% на извадката съответства на
~61 627 души.
Обем на извадковата съвкупност:
1000 души над 18-годишна възраст.
Стохастична грешка:
Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.
Метод на регистриране на информацията:
Стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента.
С тази задача правителството на Бойко Борисов се справи успешно. В новия 5-годишен мандат на Европейския парламент обаче ще се изправим пред сериозни предизвикателства, които ще изискват и нови решения за страната ни. Очевидно е, че опозицията у нас сега е много по-добре подготвена в сравнение с парламентарните избори през 2017 г. Кой – управляващи или опозиция – ще успее да приведе по-силни аргументи в своя полза, ще трябва да установим в периода до изборите на 26 май 2019. Макар че до изборите за Европейски парламент остава около половин година, ние вече се намираме в предизборна обстановка.
Резултатите от последното национално социологическо проучване на СОВА ХАРИС показват, че е изравнена подкрепата за двете най-масови партии.
Разликата е в рамките на допустимата стохастична грешка. Имайки предвид, че на този вид избори активността е традиционно по-ниска, можем да предположим, че и този път до урните ще отидат по-малко от заявилите, че ще гласуват, избиратели. Но дори и да вземем гласовете само на твърдо решилите да гласуват, паритетът пак се запазва. Засега бариерата от над 6% за излъчване на представител в Европейския парламент преминават само трите утвърдени политически субекта: ГЕРБ, БСП и ДПС.
Според резултатите, хипотетично съществуват още три възможности за сформиране на коалиции, които биха могли да преодолеят изборния праг. Едната е ако се появи субект, който да консолидира гласовете на дясно-либерално настроените избиратели, които сега са разпиляни в различни посоки. Втората е около контрукцията на Обединените патриоти, които обаче са вътрешно разпокъсани и в момента се намират в нисходяща тенденция, свързана с участието им в управлението. Третата може да възникне на основата на подкрепата за партия „ВОЛЯ“, съчетана с други политически сили и с евентуалното присъединяване на партията на Волен Сидеров, ако той излезе от съюза с Обединените патриоти.
16 – 22 ноември 2018 г.
Извадка:
Изследването е представително за населението на България над 18 годишна възраст. Чрез двустепенна гнездова извадка са подбрани 200 гнезда на територията на страната. Във всяко гнездо са интервюирани по 5 души.
Генерална съвкупност:
6 162 747 души. 1% на извадката съответства на
~61 627 души.
Обем на извадковата съвкупност:
1000 души над 18-годишна възраст.
Стохастична грешка:
Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.
Метод на регистриране на информацията:
Стандартизирано face-to-face интервю, провеждано в дома на респондента.
