• Глобалните компании трябва да поемат своята отговорност за бъдещето, смята Джо Кезер
  • Ако дигитализацията и глобализацията произвеждат повече губещи, отколкото победители, всички ние ще се провалим

Живеем във вълнуващи времена. Промишлеността вече е в средата на четвъртата си индустриална революция: виртуалният и реалният свят се сближават, а стоките могат да бъдат произвеждани с безпрецедентна скорост, гъвкавост и несравними нива на ресурсна ефективност. Тези възможности променят света фундаментално. Ние, хората, ще трябва да се научим как да работим с машини и системи, които чрез изкуствен интелект могат да изпълняват повечето задачи по-добре, отколкото ние бихме могли. „Свят 4.0“ най-после е факт.

Същевременно хората също се справят по-добре от всякога. През последните десетилетия глобализацията и либерализацията на търговията извадиха стотици милиони хора от бедността и ги вкараха в групата на тези със средни доходи.

Това обаче идва с цена, която все още се опитваме да разберем. Въпреки че много технологични фенове продължават да говорят за това колко страхотен ще бъде виртуалният свят, реалността е, че живеем в свят, в който социалното неравенство се е увеличило. Много хора бяха изоставени – или се чувстват така – и се страхуват да загубят статута и самоопределението си. Това важи както за развиващите се, така и за индустриалните икономики. Дигитализацията е двоична система – победителят взема всичко. Но какво се случва с тези от другата страна на монетата?

“Свят 4.0” се характеризира с увеличаване на глобалната свързаност, вериги на стойността, които надхвърлят териториалните граници, потоп от нови цифрови технологии и използването на данни и социални медии – или всъщност злоупотребата с тях. И правителствата не са подготвени за това (все още), тъй като техните инструменти и правила са свързани с териториалните ограничения.

Светът все още не е намерил убедителни отговори на тези тенденции – нито на радикалните улични протести срещу реформите, нито на увеличаването на популизма и национализма в политиката, нито на „фалшивите новини“ и нелегалното въздействие върху социалните медии. Задачата на политиците е да осигурят стабилност и увереност и да водят в най-добрия смисъл на думата. Това важи и за онези, които ръководят компании.

Какво могат да направят фирмите, за да смекчат социалната поляризация? Мисля, че по-специално глобалните компании трябва да играят по-голяма обединяваща роля в „Свят 4.0“, отколкото са играли или са искали да играят в миналото.

Такива компании имат ресурсите да поемат по-голяма отговорност. А фирмите, които работят по целия свят, обикновено са големи организации, които имат достъп до една цялостна, често високо надеждна картина на случващото се в света.

Те се конкурират по целия свят – по всяко време и навсякъде. На всеки пазар, на който работят, те са изправени пред различен спектър от предизвикателства и приоритети. Тези компании са запознати с конфликтите, които са резултат от различни бизнес интереси и ценностни системи. И те са в центъра на медийното внимание и обществения дискурс.

Днес очакваме от компаниите да бъдат „добри граждани“, които своевременно плащат данъците си, насърчават иновациите, произвеждат екологично чисти продукти и се държат като пример за придържане към висока бизнес етика. Очакваме от тях да обучават, квалифицират и наемат хора, да ги ценят и да се отнасят с тях с уважение, независимо от техния произход, сексуална ориентация или вяра.

В същото време компаниите трябва да подобряват резултатите си и да отговорят на (най-вече краткосрочните) очаквания на капиталовите пазари. И колкото по-близо сме до Уолстрийт, толкова повече това има значение – както на изпълнителските нива, така и в заседателните зали на топ мениджмънта.

Но това ли е всичко, което е необходимо, за да имаме чиста съвест? Така ли искаме да бъдем запомнени като добри лидери? Това достатъчно ли е в утрешния свят? Не мисля така.

Утре създаването на стойност за обществото ще бъде това, което ще бъде от най-голямо значение. Ето два от многото примери за създаване на социална стойност от компанията, за която работя през последните 38 години:

  • Siemens инвестира повече от 500 млн. евро годишно в обучението и квалификацията на служителите си и сега планира да задели 100 млн. евро за подобряване на перспективите на тези, чиито работни места се закриват в резултат от структурни промени. Обучението и образованието ще бъдат ключът към успеха на Четвъртата индустриална революция и по този начин към успеха на нашето общество. Хората, които имат добро образование, имат най-добрите възможности за заетост в новата епоха.
  • В Берлин изграждаме нов градски район, който наричаме Siemensstadt 2.0 (Siemens City 2.0 – можем да го наречем и 4.0). В Siemensstadt 2.0 ще бъде изградена жизнена екосистема, която тясно свързва работата, живота, образованието в училищата и университетите и иновативната сила на стартиращите фирми. Нашата цел е да положим основите на една космополитна, творческа и толерантна общност. За нас това е модел за бъдещето на труда и ще инвестираме 600 млн. евро в този проект. И каним творчески умове от цял ​​свят да участват в Siemensstadt 2.0!

Стремежът да бъдем икономически успешни, да действаме по социално отговорни начини и да „мислим в бъдеще време” в същото време ще вдигне летвата за лидерство – политическо, обществено и икономическо. Обединяването на обществото ще бъде ключова задача в това отношение. Ако дигитализацията и глобализацията произвеждат повече губещи, отколкото победители, всички ние ще се провалим.

И така, как трябва да изглежда едно общество, което предлага високо качество на живот и висока степен на приобщаване – с други думи, общество, в което подкрепя силно слабите? Какво влияние оказват нашите действия върху общото благо? Имаме нужда от убедителни отговори на тези въпроси от страна на правителствата и компаниите.

Правителствата трябва да създадат рамката, като инвестират в модерна цифрова и аналогова инфраструктура, в училища, в университети и в дигитално образование, и като дадат възможност за иновации в бъдещи области като изкуствен интелект.

Освен техните икономически задължения, компаниите трябва да са готови да отстояват глобалната откритост, лоялната конкуренция и социалната сплотеност. И като жизненоважна част от обществото те трябва да правят това, като се включат в публичния дискурс и заемат ясна позиция.

Изкуството на политиката днес е да се определят задължителни „правила на играта“ за тези компании и да се адаптират при необходимост. Това действа доста добре във “физическия свят” с териториални граници. Но как да се справим с извънтериториалния свят на данните, електронната търговия и т.н, т.е. интернет на хората и нещата? Кой е отговорен за този “киберсвят”?

Тук е необходима регулаторна политика, ориентирана към бъдещето. И ние трябва да установим нещо като „златно правило на интернет“. Бих го нарекъл “почтеност на намерението”. Какво имам предвид? Първо, трябва да имаме свободен поток от данни и ефективен начин за тяхната защита. Но какво се случва с резултатите от събирането и анализа на тези данни, напр. чрез изкуствен интелект?

Днес ние не сме защитени, ако всякакъв сорт компании анализират нашите данни и създават бизнес модели от тях. Имаме нужда от решение. Едно от решенията може да бъде всички компании, които използват данни от други, да трябва да обявят пред доставчика на данни точно за какво възнамеряват да ги ползват. Принципът на „почтеността на намерението“ прави потребителите на данни отговорни за тяхното етично използване. Ако се ръководят от тези етични стандарти, фирмите ще направят “виртуалния свят” по-добро място.

Като цяло ролята на компаниите се променя. Времето, когато „бизнесът трябва да се занимава само с бизнес“ и нищо повече, свърши

Нито глобалното общество ще приеме този ограничен подход, нито отговорните лидери ще се опитат да го приложат. Днес глобалните компании представляват много важна част от икономиката. Стотици хиляди служители очакват те да бъдат пример за подражание във всяко отношение. Те искат да знаят какво мислят техните шефове и компании за актуалните въпроси на нашето време. Искат да знаят какво представлява тяхната компания.

Всяка компания трябва да има цел. И ако не служи на обществото, то не би трябвало да съществува. Въпреки това, социалната отговорност не трябва да се бърка с липсата на ефективност или конкурентоспособност. Само ако компаниите са конкурентоспособни и силни, те могат да поемат отговорността си пред обществото. Слабите компании не могат. Те се нуждаят от помощ.

Компаниите на бъдещето и техните лидери ще трябва да се движат по тънка линия между икономическото представяне и социалната интеграция. Така те могат и трябва да оформят „Свят 4.0“.

Материалът е публикуван в LinkedIn профила на президента и главен изпълнителен директор на Siemens AG Джо Кезер. Съкратена версия на статията е поместена на уебсайта на Световния икономически форум в Давос.