Обезателно „Чернобил“ грабна хората, рейтингите на продукцията го доказват. Масите се заинтересуваха от инцидента станал през април, 1986-та и последиците след това.
Много хора, които по един или друг начин са запознати със случилото се там, отбелязват точността и вниманието към детайла при пресъздаването на историята. Разбира се, в сериала има някои неточности, както и различно представяне на някои момент с цел предизвикване на по-голям интерес. Нека ги разгледаме.
Драматичната сцена, в която хеликоптер се разбива при опит да прелети над реактора (привидно заради наличието на много радиация) всъщност не се е случила. Полети с хеликоптер е имало и те не са преминали по вода. Кадрите от тях са със смущения, а някои от пилотите страдат от лъчева болест. Катастрофа има 5-6 месеца по-късно и причината за нея няма нищо общо с радиацията и инцидента – виж тук.
Закъснелият отговор на властите след инцидента значи, че жителите на Припят са прекарвали времето си нормално и са били на открито. Да, наистина някои от тях са отишли на моста, за да видят пожара от по-близо. Няма доказателство обаче, че всички тези хора са загинали или, че радиацията на това конкретно място е била толкова опасно висока.
Фактите сочат, че жителите на града са получили средна доза на облъчване с радиация от 30 mSv (милисиверта). Това е еквивалент на сканиране на цялото тяло с компютърна томография – три пъти. Има сцена, която показва деца, които страдат от лъчева болест. Има 134 потвърдени случая на болестта сред пожарникари и други хора, които са работили на мястото на инцидента. Липсват такива сред населението на Припят.
В една от най-емоционалните сцени виждаме как бременна съпруга посещава своя съпруг пожарникар в московска болница и бива нахокана. Той е там, защото страда от остър радиационен синдром. Това е реална история, която е документирана. Сериалът обаче оставя впечатлението, че бебето в утробата на майката е абсорбирало толкова радиация, че след това умира в следствие на нея.
Щатският лекар Робърт Гейл, който е участвал в грижата за пациентите, разказва, че те не са представлявали сериозен риск за лекари и посетители. Проучвания след инцидента не откриват убедителни доказателства, че резултатът от бременностите е повлиян от радиацията.
Страховете от ядрена експлозия в два от четирите ядрени реактора в Чернобил заради срива на ядрото и последващото унищожение на Киев, заедно с щетите върху голяма част от Европа, се оказват неоправдани и неверни. Ядрените реактори не избухват като ядрени бомби, особено термоядрените от този калибър. При всички положения такава експлозия е нямало да доведе до разрушения в региона, нито да направи големи части от Европа необитаеми, дори да се е случила.
Оказва се, че тримата герои, които се впускат да източат резервоарите с вода, за да предотвратят нейния контакт с ядреното гориво, за което се смятало, че ще причини експлозия, са го направили напразно. Последвал анализ открива, че резервоарите вече са били почти празни и, че контактът на горивото с водата всъщност е можел да бъде от полза за охлаждането.
Със сигурност техните опити да спуснат химичния елемент Бор, пясък и олово върху топящите се горивни пръти са голям подвиг. Целта разбира се е да помогнат за изгасяването на пожара в графитния модератор. Данните сочат обаче, че те не са успели да уцелят ядреното гориво ядро в повечето случаи.Последното в крайна сметка се охлажда само след като изгаря главната бариера за ограничаването му.
Смелите миньори, които полагат нечовешки усилия да изкопаят тунел под реактора, за да се инсталира топлообменник, който да извежда топлина от мястото под реактора, също са го направили напразно. В реалността този топлообменник не е използван, тъй като ядрото се е охладило преди инсталацията. Рискът от радиационно замърсяване на водата е бил завишен, но е останал сравнително нисък.
В края на сериала имаше сегмент, който обяснява последиците от инцидента. В него се намеква, че не са правени изследвания във връзка със стотиците хиляди ликвидатори, които са почиствали след аварията.
Всъщност има много такива изследвания и те не успяват да докажат дали има повишен риск от рак. Вероятно такъв, но в сравнение с другите рискове за здравето на хората, този е бил незначителен. Много от тези рискове продължават да са на лице и до ден днешен – сърдечни заболявания, масова употреба на алкохол и цигари в следствие на случилото се.
В крайна сметка учените са тези, които излизат като герои в очите на хората след края на продукцията. Всъщност има безброй много герои, включително и учени, но съветската научна общност генерално, заедно с политическата класа, носи отговорността за проблемите в дизайна на RBMK реакторите. Можем да прибавим характерната липса на култура по безопасност и непростимата липса на подготовка за справяне с подобни инциденти.
Със сигурност тези факти не омаловажават постигнатото от сериала „Чернобил“. Положителните неща от неговата поява са много по-важни от неточностите. От една страна гореспоменатото може да интересно за по-любопитните. От друга е важно интересът към това така важно събитие от човешката история да не приключи с тази продукция, а да стимулира хората да се интересуват още по темата.
