"Често ме крепеше мисълта за книгите. Мисълта, че щом в нашия свят има място за тях, значи войната все някога ще свърши и аз отново ще мога да се затварям в стаята и да чета и никога повече няма да дойде някой през нощта и да ни каже да си приготвяме куфарите и да вземем само най-необходимото. Войната е крадец без лице"

"Нощ", Камелия Кучер

Войната няма собствено лице. То се вижда в очите на всички онези, станали нейна жертва. Втората световна война е най-кървавият военен конфликт в историята на човечеството. Разделил близки, семейства, разкъсал представите за хуманност, раздробил на парчета морал и съвест.

Защото, за да извършиш онези зверства, не трябва да познаваш нито едно от тези неща.

Историите от войната са много. Една от тях е на Мелпомени Дина - една жена от Гърция, която рискува живота си, за да спаси шестима евреи.

Днес е на 92 години. Тогава обаче била един наивен тийнейджър, чието детство било откраднато от войната.

Нацистите окупирали Гърция в периода 1941-1944 г. На територията на южната ни съседка имало около 80 000 евреи. По-голямата част от тях били убити. Откарани към лагерите на смъртта. Поели с влакове и куфари към края си - Аушвиц.

По време на германската окупация Мелпомени и двете й сестри се срещнали със семейство Мордечаис - шестима евреи, които отчаяно се нуждаели от тяхната помощ. Решили да ги скрият в изоставена джамия, а после ги преместили в своя дом.

Тогава нещата станали изключително опасни. Сестрите на гъркинята преместили едно от децата - 6-годишният Шмуъл, в болницата, защото детето било много болно. Починал няколко дни по-късно.

След това локацията на еврейското семейство била издадена. Сестрите обаче не се предали и им помогнали да се изпарят в различни посоки, за да не ги засекат повторно.

През 1994 Мелпомени Дина била удостоена с орден за това, че е помогнала на група евреи по време на Холокоста. Така и не разбрали какво се е случило с тях. Допреди няколко дни…

Години по-късно, когато светът само си спомня с погнуса за ония покварени времена, 92-годишната Мелпомени се среща с двама от семейство Мордечаис.

"Няма думи, които да опишат усещането. Много е емоционално да сме отново заедно. Бяхме скрити в къщата… тя спаси цялото ми семейство - шест души! Нямате си и представа колко опасно беше в ония времена за нея, семейството й…", разказват пред BBC членове на семейството.