Една картина, офшорните компании в Карибско море, швейцарски банкови сметки и мистериозен международен консорциум - така може да се обобщи огромната мистерия наречена "Ранната Мона Лиза".

Въпросът е дали една картина, окачена над камината в лондонско жилище в средата на 60-те години на миналия век, е дело на великия Леонардо да Винчи.

Някои смятат, че това е точно така. Днес обаче спорът е по-ожесточен от всякога, защото картината е една, а върху собствеността и има куп претенции. Освен това спорът е и кой е нейният автор, защото доказателствата около това дали художникът е именно Леонардо да Винчи, са твърде спорни.

Може ли да се вярва на доказателствата и дали не са били подправени?

Кои са истинските наследници на картината и възможно ли е тази мистерия всъщност да струва стотици милиони долари?

Едно съдебно дело в Италия, което започна в началото на тази седмица, може и да хвърли малко светлина върху тези въпроси, но със сигурност делата ще се проточат още дълго, дълго време...

През 2012 г. неправителствената организация "Mona Lisa Foundation" разкри на цял свят една картина, която според тях е втората Мона Лиза, нарисувана от златните ръце на Леонардо да Винчи.

Ако това е вярно, то целият свят ще бъде обърнат с краката нагоре не само защото Леонардо е една от най-значимите исторически фигури, а защото неговата картина се смята за най-известната в света. Възможно ли е Джокондата да има предшественик?

Фондацията предостави и огромен набор от доказателства, за да подкрепи твърденията си. Човек би си помислил, че организацията иска да спечели пари като докаже, че картината има огромна стойност. От НПО-то обаче твърдят нещо много странно - те не притежават картината.

Произведението било собственост на анонимен международен консорциум. За тях обаче не се знае нищо, а от компанията отказват да дадат информация.

Тогава се появило едно семейство, което твърди, че притежава 25% от "Ранната Мона Лиза". Андрю и Карън Гилбърт идват от южен Лондон. Те се свързали с фондацията, след като НПО-то разкрило информацията за съществуването на картината. От там обаче заявили, че нямат никаква представа кои са и се опитали да ги отпратят, защото били неудобни.

Интересът на експертите обаче бил запален. Професор Жан-Пиер хванал порет от Калифорния до Швейцария, за да види картината и още в първия миг той разпознал делото на Леонардо. Освен фактът, че картината очевидно била нарисувана в типичния за Да Винчи стил, налице били и исторически доказателства.

Според биография на флорентинския художник, датираща от 16 век, Леонардо работил върху портрета на Мона Лиза в продължение на четири години и после оставил картината незавършена.

Това всъщност отговаря напълно на състоянието на "Ранната Мона Лиза", която има недовършени части във фона, за разлика от оригинала, който виси в Лувъра. Освен това, според историческите данни, художникът рисувал и картината за двама различни клиенти, което автоматично повишава възможността да съществуват два отделни портрета.

Всички научни тестове, които са проведени до момента, според проф. Жан-Пиер подкрепят твърденията за истинноста на картината. Може би наистина става дума за оригинал. Не всички обаче са съгласни с това.

Според професор по История на изкуството от университета в Оксфорд това са пълни измишльотини, пълна лъжа поради куп причини.

Биографията на Леонардо от 16 век е написана от Джорджио Васари, но била базирана на информация единствено и изцяло от Флоренция. Според професора обаче картината била завършена, когато Леонардо напуснал града на Медичите и напълно отхвърля вероятността да има две картини. Научните доказателства пък не били достатъчни.

Споровете на учените са ожесточени. Според BBC обаче не всички доказателства са били предоставени ясно.

Тук конспирацията се завърта в посока известният филм по книгата на Дан Браун "Шифърът на Леонардо".

Журналистите от британската медия твърдят, че са виждали предварително копие от книга, която хвърля нова светлина върху Джокондата на Леонардо. В оригинала на пазара обаче липсват цели пасажи от книгата. Те касаят точно мистерията около "Ранната Мона Лиза" и по-скоро я опровергават.

Редактор е именно професор Жан-Пиер - радетелят на теорията, който отхвърли твърденията да е махал цели пасажи, за да подкрепи твърденията си. Редактирал две глави, които били просто твърде дълги, но се опитал да остави самото разсъждение непокътнато.

"Ранната Мона Лиза" била купена от колекционера Хю Блейкър през 1913 година. Той се натъкнал на произведението и бил напълно сигурен, че е уцелил джакпот. Блейкър имал око за тези неща - разпознавал оригинали на Диего Веласкес, Моне… Бизнесът му обаче тръгнал в лоша посока и той така и не успял да продаде "Ранната Мона Лиза".

След смъртта на колекционера картината се озовала в ексцентричната личност на Хенри Пулицър. Той даже смятал, че произведението е доста по-впечатляващо от онова в Лувъра. Но се оказало предизвикателство за него да убеди света, че и двете са дело на Леонардо. Започнал да търси пари, за да я рекламира.

Тук се появява фамилията на Гилбърт. Предците на Андрю купили 25% дял от картината и дори показали документ за това. Сделката била осъществена през 1964 година. Десетилетие по-късно Пулицър решил да затвори портрета в трезор, намиращ се в швейцарска банка.

След това Хенри Пулицър починал и така през 2008 година картината се озовала в ръцете на мистериозния международен консорциум.

Неправителствената организация, замесена в казуса обаче, напълно отрича твърденията на семейство Гилбърт. Тогава фамилията се обърнала към услугите на Кристофър Маринейо - изпълнителен директор и основател на компанията "Art Recovery International%".

Наричат го "Шерлок Хоумс" в света на изкуството, а той изглежда няма нищо против това. През годините компанията му е успяла да възстанови произведения на изкуството, чиято обща стойност е 510 милиона долара.

Благодарение на него семейство Гилбърг решили да заведат иск срещу НПО-то в Италия. Къде е връзката на офшорната компания?

Собственик на картината е компания, регистрирана в Ангила - данъчен рай. Разбира се, това по никакъв начин не предполага, че има някаква нередност от страна на фондацията или мистериозния консорциум, но територията е известна с.. "дискретния си начин за правене на бизнес".

Доказателства, че семейство Гилбърт са собственици на картината няма, но това е първият случай, в който фондация "Мона Лиза" отказва да разкрие кой е собственикът на картината.