Македонският парламент прие вчера четирите поправки в конституцията, с които името на страната се променя в Северна Македония и се потвърждава държавният суверенитет и македонската идентичност, пише македонскят информационен сайт Фактор, цитиран от БТА.

Заседанието продължи три дни от възможни 12, колкото предвижда правилникът за дебати за четири поправки, тоест по три дни за всяка поправка.

С приемането на поправките, предложени от правителството на Зоран Заев в съответствие с Преспанския договор с Гърция за решаване на спора за името в парламента, завърши втората фаза на конституционните промени.

От утре, сряда, трябва да започне обществено обсъждане на четирите поправки, за което са предвидени пет дни. След това правителството трябва да формулира предложенията и да ги върне за приемане.

В третата, заключителна фаза, за приемане на поправките в конституцията на Република Македония е необходимо мнозинство от две трети от 80 депутати, за което на управляващата коалиция ще й е необходима и подкрепа от опозиционните депутати.

Предвижда се промените в конституцията на Република Македония да завършат до средата на януари догодина, а за да влязат в сила, е необходимо Гърция да ратифицира Преспанския договор, а след това и протокола за присъединяване на Македония към НАТО.

Процесът на промени в конституцията започна в парламента на 19 октомври с подкрепата на мнозинство от две трети, което бе осигурено с гласовете на осем депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, които след това бяха изключени от партията. Първата е за добавяне на "Северна" към името на страната Република Македония. Втората вписва държавните правни традиции в преамбюла на конституцията. Третата предвижда "уважаване на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните страни". Четвъртата поправка се отнася за грижите за културните, икономическите и социалните права на македонския народ и всички граждани на страната без граница без намеса в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи под каквато и да било форма.

Македония може да нарича своя език както иска, но Гърция не е задължена да приеме този термин според Преспанския договор, заяви гръцкия заместник министър на външните работи Йоргос Катругалос, цитиран също от Фактор. Той заяви пред журналисти, че Преспанският договор потвърждава, че БЮРМ няма право да се меси във вътрешните работи на Гърция и съответно не може да иска от страната да приеме същия термин за езика. БЮРМ същевременно приема, че езикът й принадлежи на "групата на южнославянските езици" и не е свързан с гръцката антична култура или с историята на северна Гърция, каза Катругалос.

Той изтъкна, че Атина е в постоянен контакт със Скопие и ратификацията на Преспанския договор в гръцкия парламент ще бъде включена в дневния ред щом завърши парламентарната процедура с конституционните промени в Р Македония.

Македонските граждани губят доверието си в Специализираната прокуратура, показва анкета на телевизия Телма. Мнозинство от 53,5 процента от гражданите нямат доверие в Специализираната прокуратура и това е голям обрат в сравнение с всички предишни проучвания, които показваха голяма подкрепа за прокуратурата. Расте недоверието на гражданите и в другите институции на правосъдието, показват резултатите от анкетата.