Франческо Лентини е роден през далечната 1889 година в Сицилия. Той е едно от 12-те деца в малката провинция Сиракуза. Поне на практика.

Трябвало да бъдат общо 13 деца, а Франческо да има близнак. Плодът обаче не се развил добре и от него имало само един крак и гениталии. Всичко - прикрепено към тялото на Франческо, който погълнал близнака си в майчината утроба.

И така се родило трикракото чудо Франческо Лентини. Той обаче имал и още едно стъпало, което било прикрепено към третия му крак.

При една проста сметка - Лентини имал три крака, четири стъпала, 16 палеца и два чифта напълно здрави гениталии. И за да му е още по-трудно… всичките му крака били с различна дължина.

Като дете малкият Франческо бил засипван с подигравки. Мразил цялото си тяло, но лекарите били категорични - израстъкът на момчето е продължение на гръбначния му стълб и отстраняването му може да доведе до парализа. Затова младият Лентини бил принуден да живее така.

Момчето е отгледано от леля си. Родителите му отказали да го припознаят като свое дете и лелята взела решението да го остави в Дом за деца с увреждания. Там Франческо видял инвалиди, които били в много, много по-лошо състояние от него и така се научил да оценява живота и себе си.

"Можех да чувам, да говоря, да разбирам, да оценявам и да се наслаждавам на красотите на живота. Можех да чета, а други не можеха, защото не виждаха. Можех да общувам с приятели и да слушам музика, а други бяха глухи. В един момент спрях да се оплаквам и да се самосъжалявам. Смятах живота за прекрасен и много го обичах", спомня си Лентини детството си.

Научил се да ходи, да тича, да скача на въже, да кара колело и дори кънки на лед.

Когато момчето е на шест, успява да порази с уменията си Винченцо Маняно, който гастролира из Сицилия с куклен спектакъл. Артистът решава, че Франческо е идеален за цирка на Барнъм и Бейли - негови добри познати и хора с широк кръгозор.

Тейлър Барнъм - най-значимата фигура на американския шоубизнес от 19-и век, вижда водопадите от пари в ниша, в която обществото забелязва само аномалиите. Именно Барнъм създава цирка (а преди това и музея), в който най-оборотната част е "шоуто на изродите".

Маняно разговаря с родителите на Франческо, докато са на посещение при него в сиропиталището, и те се съгласяват детето им да се премести в Щатите, но с едно условие: да тръгнат на презокеанското пътешествие с него.

През 1898 година, Лентини пристигнал в Америка, където мигновено се превърнал в сензация. Очаровал тълпите със своята духовитост и неподправеното си чувство за хумор. Смайвал публиката с ловкостта си и способността си да има пълен контрол над допълнителните си крайници. По време на представления Лентини ритал топка с огромна прецизност.

Франческо давал интервюта, отговарял на въпроси, вариращи от номера на обувките му до подробности за сексуалния му живот. Шегувал се, че си купува два чифта обувки, а излишната подарявал на "еднокрак приятел".

На цирковите афиши Лентини често е представян като Краля на уродите, но никога не се е обиждал на това.

Чарът и харизматичната му личност изобщо не останали незабелязани.

В разгара на своята слава той публикува шестстранична брошура "Историята на Франческо А. Лентини: Трикракото чудо", в която описва състоянието си, разсъждава за хигиената, секса, бременността и раждането.

Омъжва се за жена на име Тереза ​​Мъри в Масачузетс и заедно отглеждат четири деца: Жозефин, Натали, Франк и Джеймс.

През 1966 г. Лентини е хоспитализиран в Джаксън, Тенеси, но не успяват да го спасят и си отива от белодробна недостатъчност.

Според документите, Франческо умира на 77 години, а в целия свят няма познат случай човек с неговата болест да е живял по-дълго.