27 март е един от най-ужасните дни за Италия заради коронавируса. Тогава ввластите обявиха, че само за 24 часа са починали 969 души. Още преди това църквите бяха препълнени с ковчези, моргите - с трупове, а италианците от три седмици бяха затворени по домовете си.

Сега ситуацията е друга. Страната в Европа, която се сблъска най-силно с COVID-19, се връща обратно към нормалния живот. От време на време има повишаване в броя на заразените, но според властите това се дължи на пристигащите мигранти. Смъртните случаи на ден са едва дузина, новите заразени са далеч от онези хиляди през март. Разбира се, нощните барове и училищата остават затворени. Маските и социалната дистанция са задължителни. Но лятото в Италия кипи с пълна сила - хората излизат, хапват по ресторанти, отиват на почивка и продължават с живота си. А това изглежда като чудо, особено в сравнение с държави като САЩ и Бразилия, където пандемията още е извън контрол. 

Преди озни ужасен ден, когато близо 1000 души умират от вируса, историите за това как италианците нарушават ограниченията за събиране на много хора и излизане навън не бяха рядкост. Цели жилищни блокове разхождаха едно и също куче, съседи се събираха на вечеря. Хората изгубиха работата си, бизнесът пострада, децата изгубиха ценно знание, докато образователната система се адаптираше към онлайн обучението. Но не това ги изплаши, а кадрите на ковчезите, образите на мъртвите, лицата на възрастните хора, които издъхваха сами в болниците и старческите домове. Така италианците се научиха, че правилата трябва да бъдат спазвани.

"Населението реагира добре през първата фаза, но страхът навярно изигра роля. Кадрите на военните камиони извозващи трупове в Бергамо бяха тежки и показаха, че ако циркулацията на вируса не е под контрол, това ще доведе до сериозни проблеми", казва Джани Реза, директор на Националния здравен институт, пред CNN, цитирани от Днес.

"Извън бурята"

Хората започнаха да спазват карантината и да носят маски. Италия започва да се отваря бавно - първо бяха позволени доставките на храна по домовете, а след това и сервирането на място в ресторантите. Властите държаха всичко под контрол - ако случаите започнеха да се увеличават, някои от мерките се връщаха.

След това отвориха фитнесите, магазините все още не могат да се препълват, влаковете се движат заети на 50%, градският транспорт също е ограничен. Маските са задължителни, такъв е закона, а дезинфектант може да бъде открит на входа на всеки магазин и бизнес сграда. Най-лошото, поне засега, приключи. Сега увеличение на броя заразени има най-вече в мигрантските лагери и затворените общества, но те се държат под контрол благодарение на агресивно тестване.

На 23 юли министърът на здравеопазването Роберто Сперанца обяви: "Вярвам, че Италия излезе от бурята." Но и предупреди, че сега не е времето италианците да разхлабят гарда си. А това, което най-много го притеснява, е ситуацията по света. Италия може и да не се е сблъскала с втората вълна на коронавируса, но много от големите държави по света отново изгубиха контрола си върху пандемията.

Но какво доведе до това Италия, която е скиптична към всяко нещо, което дори само изглежда като правило, да спечели битката, която никой друг не може? Когато втората вълна удари държави като Франция и Германия, а в САЩ първата вълна дори още не е приключила?

Според журналиста и писател Бепе Севернини това се дължи на "италианството на италианския народ".

"Справихме се, защото преоткрихме ресурси, които винаги са били там: реализъм, изобретателност, разширени семейства, солидарност и спомени. В Италия правилата не се спазват или нарушават така, както в другите държави. Ние вярваме, че е обида за нашата интелигентност, когато се съобразим с правило, преди първо да го поставим под въпрос", обяснява той. Но с коронавируса нещата се променили. "Така че, когато правителството установи драконовско блокиране на 10 март, италианците вярваха в управлението. С COVID-19 решихме, че блокирането има смисъл, така че няма нужда да го поставяме под въпрос", допълва Севернини.

Политическата воля

Много от екпертите твръдят, че успехът на страната се дължи и на премиера Джузепе Конте, който не се опитва да използва коронавируса като политически инструмент. Всеки път, когато той налагаше нова строга мярка, Конте заявяваше, че народът трябва "да вини него, не правителството, което той ръководи". И все пак хората от северната част на страната, където вирусът се разпространяваше незабелязано в първите дни от пандемията, са на мнение, че Конте не е взел заплахата насериозно. Той бе разпитван от прокурори за това, дали блокадата не е трябвало да започне по-рано.

Според Джани Реза правителството трябва да бъде поздравено, тъй като Конте се е обърнал към науката, а не към популярността  си като политик. "За първи път имаше яснота и кураж у политиците, защото се вслушаха в учените и най-вече в министъра на здравеопазването. Те взеха смели мерки, тъй като блокадата със сигурност нямаше да направи хората щастливи и щеше да навреди на икономиката", казва той.

В САЩ затварянето на населението бе хаотично. Във Великобритания мерките останаха неясни за повечето хора, тъй като има вратички и изключения за почти всяко правило. Дори и Испания, коато също беше ударена сериозно от вируса, направи грешка. Тя отвори всичко прекалено бързо, което доведе до нов скок на заразените. В Испания можеш да излезеш на заведение и да потанцуваш, но все още това е забранено в Италия. Вирусът се появи отново и във Франция, но тя наложи правилото за носене на маски на закрито едва на 20 юли. В Италия те са задължителни от самото начало.

Въпреки успеха срещу вируса, Италия страда от жестоки икономически последици. Туристическият сектор е сринат, БВП се е свил с 10%, някои бизнеси може и да не отворят повече. Но факта, че втора вълна на COVID-19 поне засега няма, значи, че бизнесите ще продължат да работят и да се възстановяват от кризата.

Севернини, който е живял в САЩ, сравнява родината си със "страната на големите възможности": "Америка се е родила от бунта и това още си личи. Но да се бунтуваш понякога е абсурдно, особено по време на пандемия", казва той и не отрича, че страхът е изиграл важна роля в борбата на Италия срещу COVID-19. "Страхът може да е форма на мъдрост. Дързостта може да е проява на нехайство. Ние си нямаме Доналд Тръмп, което помага", категоричен е той.