Европейските граждани, живеещи в друга държава, могат да получават детски дори да не работят и да не вземат обезщетение за безработица.
Това реши Европейският съд в Люксембург, който отсъди по жалба на румънец срещу Ирландия. Първоначално румънецът имал работа, като се осигурявал 6 г. за безработица. Затова, след като го освободили, получавал обезщетения за безработица, а по-късно и за болест.
Вече на социални помощи, румънецът решил да кандидатства за детски надбавки за двете си деца, живеещи в Румъния, като поискал сумите да му бъдат изплатени за целия му престой в Ирландия. Властите се съгласили, с изключение на периода, в който той вече не вземал помощи за безработица, нито обезщетение за болест.
Те изтъкнали, че той не отговаря на условията, тъй като нито работи, нито има право повече на обезщетение за безработица.
Емигрантът обаче се обърнал към съда да търси правата си. Въпросът стигнал до висшия съд, а ирландските магистрати поискали тълкувание от Европейския съд да разтълкува европейското законодателство.
Европейските магистрати прецениха, че правото на ЕС не изисква дадено лице да извършва дейност като заето лице в държава членка, за да може да получава там семейни обезщетения за децата си, които пребивават в друга държава членка.
Съдът смята, че европейските регламенти не изискват емигрантът да работи, за да има право на семейни обезщетения, ако членовете на семейството му живеят в родната му страна. Тези обезщетения могат да се дължат и на други основания, различни от заетост, казват съдиите.
Освен това те преценяват, че правото да се получават семейни обезщетения за пребиваващи в друга държава членка деца, не зависят от това дали молителят да получава парични обезщетения поради или вследствие на дейност като заето лице.
Тълкувателните решения на Съда на ЕС са задължителни за съдилищата във всички държави членки, които гледат дела от същото естество.
