Точно преди 40 години малка група учени се срещат на първата световна конференция за климата в Женева. През 1979 г. те бият тревога за безконтролни тенденции в климата, които ще окажат влияние на живота на всеки човек на Земята.

Сега 11 000 членове на Съюза на световните учени подписаха съвместно писмо, публикувано в списание "БиоСайънс". Без дълбоки и трайни промени светът е изправен пред “неимоверни човешки страдания”, се казва в проучването. Авторите на призива са от над 153 държави и принадлежат на много различни области, които търпят вреди от променящия се климат. Това е най-големият брой учени, които някога изрично са подкрепяли публикация, предричаща апокалиптични последици, ако бездействието продължи.

Много малко се е променило през последните 40 години при опазването на околната среда. В световен мащаб емисиите на парникови газове все още нарастват с все по-вредни последици.

Голяма част от фокуса на учените до момента бе насочен върху проследяването на глобалните повърхностни температури. В това има смисъл, тъй като цели като “предотвратяване на затоплянето с 2 градуса” създават относително просто и лесно за комуникация съобщение.

Публикувано в деня, в който сателитни данни показаха, че миналия месец е бил най-топлият октомври в историята, новото проучване казва, че измерването единствено на глобалните повърхностни температури е неадекватен начин за улавяне на реалните опасности от един прегряващ свят. С други думи, изменението на климата означава много повече от глобалната температура.

“Имаме увеличаващи се емисии, повишаващи се температури и знаем това от 40 години и не сме действали - няма нужда да бъдете ракетен учен, за да осъзнаете, че имаме проблем”, заяви един от водещите автори - д-р Томас Нюсъм от университета в Сидни.

Милиони по света наскоро с изненада научиха, че любимите им телешки пържоли са основната причина за пожарите, които унищожиха амазонската джунгла последните месеци.

Голяма част от тях бяха умишлено предизвикани, за да се премахнат дърветата и земята да се освободи за пасища. Това се случва не само със знанието, но и с покровителството на правителствата. Световното търсене на месо непрекъснато расте, а Бразилия и други южноамерикански държави, в чиито граници попада тропическата гора, са сред най-големите производители и износители на говеждо и телешко. Освен чрез пожари Земята се разчиства съвсем легално и чрез сеч - в момента тя губи около 600 декара дневно, от 60-те години насам в Амазонка е изсечена гора с територията на Турция.

Дълбоко тревожните признаци включват непрекъснато увеличаване на популациите от хора и преживни животни, загубата на дървета в световен мащаб, употребата на изкопаеми горива, масовата употреба на самолети и емисиите на въглероден диоксид. Паралелно морският лед бързо изчезва, а температурата на океаните, нивото на киселинност, морското равнище и екстремните метеорологични явления са все по-чести.

В бъдеще градовете, които са предразположени към наводнения или топлинни вълни, може да станат свидетели на потенциално фатални метеорологични условия, пише "24 часа". Имайки това предвид, учените започнаха да определят места, които могат да станат необитаеми за хората до 2100 г.

Повече от 3,3 млн. жители на Маями може да се сблъскат с катастрофално наводнение до 2100 г. Ню Орлиънс също може да се окаже под вода. Във всеки един момент в Чикаго може да бъде регистрирана нова фатална топлинна вълна. През 1995 г. жега от над 41 градуса в града уби повече от 700 души. Списъкът с необитаеми градове продължава с Дубай и Абу Даби, където летните температури може да достигнат 45 градуса след 2070 г.

Наводненията ще отнемат наличната земя в Бангладеш, индонезийската столица Джакарта и нигерийския Лагос. Жителите на Ню Делхи, Индия, ще изпитват все по-често гадене и главоболие заради смога.

В някои области все пак се забелязва известен напредък, признават учените. Употребата на възобновяема енергия например е нараснала значително, като потреблението на вятърна и слънчева енергия се е увеличило с 373% за десетилетие - но все пак е 28 пъти по-малко от използването на изкопаеми горива през 2018 г.

“Ние сме окуражени от скорошния прилив на загриженост. Правителствата обявяват извънредни ситуации с климата. Учениците стачкуват. Делата за унищожаване на природата се движат в съдилищата. Гражданските движения вече настояват за промени и много държави, щати, провинции, градове и предприятия реагират.” Подобни бързи действия, казват авторите, са най-добрата ни надежда да “поддържаме живота на планетата Земя, единствения ни дом”.

“Климатичната криза е тясно свързана с прекомерното потребление и охолния начин на живот”, добавят учените.

Положителна стъпка в тази насока е намерението на ЕС да въведе екологичен данък върху авиокомпаниите в общността. Пoдoбнa cтъпкa щe принуди мнoгo туриcти дa търcят aлтeрнaтивни нaчини зa трaнcпoрт. Екологичният нaлoг щe зaпoчнe дa дeйcтвa oт aприл 2020 г. в Гeрмaния. Той ще повиши цената нa билeта за самолет c минимум 15%.

Прeдвиждa ce пaритe, cъбрaни oт нoвитe дaнъци, дa бъдaт прeнacoчeни към жп трaнcпoрта.

“Спешна ситуация означава, че ако не действаме или не реагираме на въздействието на изменението на климата чрез намаляване на въглеродните емисии, намаляване на производството на добитък, намаляване на разчистването на земите и употребата на изкопаеми горива, въздействията вероятно ще бъдат по-сериозни, отколкото преживяваме към днешна дата ”, добавя д-р Томас Нюсъм от университета в Сидни.

Проучването повтаря много от предупрежденията, които са докладвани от учени, включително от Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC). То се различава от досегашните с това, че целта му е да покаже, че макар нещата да са лоши, те не са безнадеждни. Изследователите показват шест области, в които трябва да се предприемат незабавни стъпки, с които може да бъде постигната съществена промяна (повече за тях - в карето).

А какво да правим за нарастването на човешкото население? Идеята да се влияе на растежа на човешкото население е много противоречива. Авторите казват, че гледането на другата страна вече не е възможност.

“Това със сигурност е противоречива тема - но мисля, че за населението трябва да се говори, когато се обсъждат човешките въздействия върху Земята”, казва д-р Нюсъм.

Няма време за губене, завършват експертите, климатичната криза вече е тук и се ускорява по-бързо, отколкото повечето учени очакваха.

През 2017 г. бе публикуван подобен труд, подкрепен от над 16 000 учени, който към днешна дата изглежда позабравен, отчитат създателите на новия доклад.

Учени алармират: Човечеството е обречено на неописуемо страдание! Какво е?