Руският олигарх Сергей Адониев, който миналата година е бил лишен от българско гражданство, след като се разбрало, че е съден в САЩ, е въртял схема с фиктивен внос на кубинска захар за Казахстан, става ясно от разследване на руския сайт “Инсайдър”.

Адониев има

присъда зад

океана още

през 1998 г.

През 2008 г. обаче той получава българско гражданство по заслуги заради обещанието да вложи в страната около 10 млн. долара. Предложението за това е направено от тогавашния министър на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев (виж карето).

В Русия Адониев минава за протеже на президента Владимир Путин. Според руското издание на сп. “Форбс” богатството му се изчислява на около 800 млн. долара. Основател е на телекомуникационната компания “Скартел”, която работи под бранда “Йота”. Това е марката, която руската пропаганда години наред величае като създател на смартфон, който щял да сложи в джоба си всички сегашни световни производители.

Олигархът е роден в Лвов през 1961 г. Завършва Ленинградския политехнически институт, а през 1994 г. заедно с двама сътрудници започва да внася плодове в Русия в началото чрез компанията “Олби Джаз”, а впоследствие чрез “Джойнт фрут къмпани”. Тя става най-големият вносител на банани и цитруси от Латинска Америка.

Именно в края на 90-те Адониев замисля аферата, заради която по-късно е осъден в САЩ.

През 1993 г. заедно с Виталий Рашкован, Бахитян Оралбеков и Олег Попов

създават две

компании в САЩ

- “Мегабъкс трейдинг” и “Метал уъркс къмпани”, и двете регистрирани в Бевърли Хилс, Калифорния.

Чрез тези компании Адониев преговаря с правителството на Казахстан за доставки в страната на 25 000 т кубинска захар за 6,7 млн. долара.

Според разследване на ФБР ролята на Адониев е давал подкупи на съответните казахски чиновници, докато Рашкован се занимавал с административни въпроси и с американските банкови сметки.

ФБР твърди, че не е съществувала никаква захар и не е имало как да съществува - първо, защото кубинска захар в такова количество би струвала два пъти повече, и второ - тъй като на американски фирми е забранено да търгуват с Куба заради ембаргото.

Пак според федералните власти в САЩ през 1993 г. Адониев няколко пъти ходи до Казахстан, където договаря фиктивната сделка с президентски съветник, на когото са обещани 700 000 евро подкуп.

Сумата е преведена от фирма на Адониев на московско казино, което принадлежи на негов бизнеспартньор. Оттам е изтеглена и платена кеш на съветника, който на свой ред нарежда превод от 4 млн. долара държавни пари по сметките на американските компании на олигарха.

С тях Адониев и партньорите му си купуват луксозни къщи и коли. През лятото на 1993 г. двамата с Попов се сдобиват с бентли, мерцедес, ламборгини.

За да продължи аферата, Адониев все пак бил длъжен да покаже някакви доставки. Затова през есента на 1993 г. той

купува 100 т

захар от казахски

завод и я

продава на

Казахстан като

кубинска

За целта използва като прикритие английска компания. ФБР обаче вече е по следите на схемата и замразява сметките на Адониев. Междувременно той е заминал за Санкт Петербург. Пуснат е за издирване от Интерпол и през 1997 г. е арестуван в Дюселдорф. Оттам го екстрадират в САЩ.

През 1998 г. Адониев и Рашкован са обвинени в измама на правителството на Казахстан, даване на подкупи на чуждестранни чиновници и пране на пари. Олигархът се признава за виновен и обещава да върне на Астана 4 млн. долара, поради което е осъден на 30 месеца затвор с 3 години изпитателен срок. Под

огромен

дипломатически

натиск

обаче богаташът не доизлежава присъдата си и е изпратен в Русия.

Междувременно през 2000 г. “Лос Анджелис таймс” публикува статия, в която цитира разследване на застрахователната компания “Пруденшъл” за смъртта на партньора на Адониев Олег Попов.

По време на разследването компанията попаднала на документ, който показвал, че ФБР е разследвало Адониев и за връзка с трафик на 1 тон кокаин от Латинска Америка за Европа, заловен през 1993 г. на руско-финландската граница.

“Инсайдър” се свързал с тогавашния следовател на ФБР, който днес е адвокат. Той заявил, че не може да даде подробности от разследването, но посочил, че никога не се е сблъсквал с такъв натиск, както по време на това дело. Така или иначе делото за кокаина е заметено под тезгяха.

След като излиза предсрочно на свобода в Русия, Адониев прави

бърза и много

успешна

бизнескариера

През 2006 г. той създава фонд, който е основен акционер на телекомуникационния оператор “Скартел”, по-популярен под името “Йота”. За 4 г. Адониев влага в компанията над 600 млн. долара, без да е напълно ясно откъде идват тези пари. През 2008 г. организацията “Ростехнологии” става собственик на 25% от акциите. Шефът ѝ Сергей Чемезов е бивш колега на Путин от дрезденската резидентура на КГБ. Малко по-късно всички телекомуникационни компании в Русия подписват много изгодно за Адониев споразумение за ползване на мрежата на “Йота” от четвърто поколение, като на подписването присъства лично Путин. Подразделение на телекомуникационната компания през 2011 г. започва разработването на смартфона “Йотафон”.

През 2013 г. Адониев продава своята част от “Скартел” на друг могъщ руски олигарх - Алишер Усманов, за сумата от 1,3 млрд. долара. Оттогава той присъства в медийното пространство главно като спонсор. В родината си е известен като благодетел на в. “Новая газета”. Финансирал е кампанията на Ксения Собчак на миналогодишните президентски избори в Русия. Подкрепя с пари създаването на един от най-необичайните съвременни филми “Дау”, посветен на живота на нобеловия лауреат по физика Лев Ландау. Премиерата трябваше да е тези дни в Париж и да продължи 700 часа, но бе отложена.

Петър Мутафчиев:

Не съм го виждал този човек,

това е претоплена манджа

Не съм му виждал очите на този човек, не съм го чувал (Сергей Адониев - б. р.). Нямам и спомен да съм подписвал предложение за гражданство, заяви пред “24 часа” бившият министър на транспорта Петър Мутафчиев.

Той казва, че има спомен за Евгени Музика (собственик на авиокомпания “Бългериън еър чартър” - б.а.). “Тогава идваха от Асоциацията на българските авиокомпании и поискаха да го предложа за българско гражданство заради вложенията му в самолети. Вероятно и с този г-н Адониев е станало по същия начин по предложение на някоя от браншовите организации в телекомуникациите и с мотив инвестиции”, каза Мутафчиев. “По закон министърът трябва да го предложи”, допълни той.

Той настоя да се прегледа преписката на Адониев и да се види какъв път изминава едно предложение за гражданство заради инвестиции. Оттам можело да се разбере кой го е предложил на министъра.

Мутафчиев поясни, че след подписа на министъра предложението отива в ДАНС, заверява се от Българската агенция за инвестиции, пътят е и през Министерството на правосъдието, след това с преписката се занимава специална комисия на президентството, накрая се подписва от вицепрезидента.

Бившият министър добави, че тази история отпреди 10 г. е била претопляна три пъти, включително и от комисията на някогашния депутат от “Ред, законност, справедливост” Яне Янев.

Възраждането ѝ сега според него било да се отклони вниманието от скандала с купуване на гражданство през Агенцията за българите в чужбина.