18 години - цяло пълнолетие! Толкова измина от онзи кошмарен 11 септември, когато Америка и целият свят бяха променени завинаги. След атентатите нищо вече не е същото. След атентатите дойдоха още атентати - много и кървави. Дойдоха болести - много и зловещи. Ракът и неговите местази се разпростряха навсякъде, хиляди страдат от белодробни заболявания години след срутването на Световния търговски център...

Атентатът на 11 септември няма аналог в историята, но това не означава, че след него тероризмът секва:

23 октомври, 2002 година. Москва, Русия. В театър по време на мюзикъл с 900 зрители нахлуват въоръжени нападатели. Равносметката: 130 души убити.

11 март 2004 г. Мощни взривове избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 192 души, а близо 1500 са ранени. Загиналите български граждани са четирима: Адриан Андрианов, неговата годеница Калина Василева, Тинка Паунова и още една жена.

1 септември, 2004 година. Беслан, Северна Осетия. 30 терористи вземат за заложници 1128 души, повечето от които деца в Средното училище №1. 335 души загинали и 810 ранени.

7 юли, 2005 година. Лондон, Обединеното кралство. В сутрешния пиков час взривни устройства избухват в три възлови метростанции и в един автобус. Равносметката: 52 убити и 700 ранени.

18 октомври, 2007 година. Карачи, Пакистан. Два взрива избухват при преминаването на кортежа на бившия премиер на страната Беназир Бхуто. Убити са 136 души.

22 юли, 2011 година. Осло, Норвегия. Андерш Брейвик извършва двоен атентат в Норвегия. Първия е взривно устройство пред сградата на правителството в центъра на Осло. Само няколко часа по-късно той открива стрелба в младежкия лагер на Норвежката работническа партия на остров Ютьоя. Равносметката: 77 души са загинали, 151 души ранени.

18 юли, 2012 година. Бургас, България. Бомбен атентат срещу автобуси с израелски туристи. Равносметката: 7 души убити и 35 ранени.

15 април, 2013 година. Бостън, щата Масачузетс. По време на ежегодния маратон избухват две експлозии. След първоначалния шок става ясно, че това са координирани терористични актове, а извършителите са двама братя от чеченски произход. Равносметката: 5 убити и 280 ранени.

7 януари, 2015 година. Париж, Франция. Двама маскирани нападат редакцията на  хумористичното списание „Шарли Ебдо“, убивайки няколко служители на вестника, неговия главен редактор и двама полицейски служители. Равносметката: 12 убити и 11 ранени.

13 ноември, 2015 година. Париж, Франция. Няколко координирани терористични акта в столицата на Франция шокираха света. Атаките са на футболен стадион по време на приятелска среща между Франция и Германия. Следващият удар на терористите е край закусвалня, и последния най-кървав удар е в концертната зала „Батаклан“. Равносметката: 130 убити и десетки ранени.

22 март 2016 година. Брюксел, Белгия. На летище „Завентем“ избухват две експлозии. След около час избухна и взрив в задната част на мотриса. Равносметката: 30 души загинаха, а 230 бяха ранени.

През всичкото това време самоубийствени атентати разтърсваха различни точки на света. Какво от това, че беше ликвидиран терорист №1 Осама бин Ладен? Изучаващите тероризма отбелязват, че „Ал Кайда“ започва да преследва по-ограничени стратегически цели с акцент върху локални действия и инкрементализма. Тази стратегическа промяна беше широко наречена „контролиран прагматизъм“ и „стратегическо търпение“. Изглежда, „Ал Кайда“ „тихо и търпеливо възстановява“ себе си, докато умишлено оставя „Ислямска държава“ да носи основната тежест на антитерористичната кампания на Запада, се казва в анализ на Колин П. Кларк и Чарлз Листър.

Всъщност успешна ли е войната на Америка срещу тероризма? Сега, 18 години по-късно, отговорът е болезнен. Защото нито секнаха огромните богатства на петролните магнати, насочени към най-опасните инкубатори на религиозен екстремизъм – вахабитските мадраси, нито секна лудостта в очите на решените да се препашат с бомби. И да натиснат копчето…

Защо Америка така и не разбра, че тероризъм има, защото ислямските деца не получават достатъчно добра перспектива за бъдещето - така че да предпочетат живота пред смъртта. Да спрат да обичат войната - тя е единственото, за което са подготвени, и единственото, което осмисля живота им.