13 ноември 2015 година. Франция преживява един от най-големите ужаси в съвременната си история.

Координирана терористична атака отнема живота на 131 души. Няколко парижки заведения и концертната зала "Батаклан" са облети в кръв.

Днес, 4 години след атентатите, във Франция продължава да е в сила най-високата степен за терористична заплаха.

Фотаграфът Ян Револ е един от хората, погледнали ужаса в очите. Той е един от малкото, които е оцелял.

13 ноември 2005 г. бил точно ден преди 40-годишния му юбилей. Не е имал желание дори да празнува - дали заради предчувствие или чиста случайност… В последния момент обаче решил все пак да посрещне празника с най-близките си хора.

Така докато ги чакал заедно с брат си и своята приятелка, Ян седнал да вечеря във френското бистро "Малката Камбоджа", преди всички заедно да се отправят към някой парижки бар.

Имало места на терасата, но решили да влязат вътре. Тогава още не знаят, че това ще ги спаси от сигурна смърт. Тогава се случва ужасът.

"Смеехме се. Говорихме си глупости. Тогава чух свистене. Не знаех, че са изстрели. Никога не бях чувал нещо такова. Имаше звуци, които ми подсказаха, че се случва нещо сериозно. Писъци, ужас… Легнах инстинктивно на пода. Рефлекс…", разказва пред bTV фотографът.

Тогава започнала най-дългата 1 минута в живота му. Изстрелите се чуват все по-силно. Стъклата се пръскат. Ян усеща нещо тежко върху гърба си. Болката ще се появи по-късно.

"Бях напълно парализиран. Първият рефлекс беше да легнем на пода. Започнах да разбирам какво се случва, но бях напълно парализиран и не можех да помръдна от страх".

Изстрелите спират за секунди. Приятелката на Ян го хваща за ръка, а той успява да завлече брат си. Така заедно успяват да стигнат до кухнята и да се скрият вътре. Целите са в кръв - Ян е с куршум в гърба, приятелката му - с рани по краката. Брат му пък е прострелян в рамото.

След това всичко притихва. Пожарникарите ги изнасят навън, а по пода в заведението има трупове, покрити с чаршафи. Ян, приятелката му и брат му имат само номера на ръката.

Ян посреща рождения си ден в спешното отделение, където докарват много от тежко ранените, някои умират пред очите му.

"Хората ми казват, че животът продължава. Трябва да издържиш... Не! Умряха хора около мен в онази нощ. В "Батаклан". В баровете. На стадиона... Аз никога вече няма да имам рожден ден", настоява Ян Револ.

А рожденият му ден завинаги ще остане черна дата в паметта му, макар да е оцелял.