Интересна статия публикува в euractiv българската журналистка Антоанета Николова, която живее в Италия. Ето какво пише тя.

Цяла Италия става зона под контрол. От вторник (10 март) се забраняват всякакви пътувания освен по извънредни причини като специални служебни задължения или по здравословни проблеми, които да са доказуеми.

Страната минава на вечерен час до второ нареждане, докато ситуацията се подобри. Училищата са затворени поне до 3 април.

Властите решиха да вземат най-драстичната мярка досега като затворят цяла държава и остават по домовете им 60 милиона италианци.

“Ситуацията го налага”, каза в извънредна пресконференция премиерът Джузепе Конте. “Няма да има червена, зелена или жълта зона. Рестрикциите са за цялата страна”, добави той. По думите му целта им е да защитят най-уязвимите членове на обществото.

“За съжаление извън червените зони населението излагаше на риск както себе си, така и околните и през последните дни продължихме да виждаме хора по заведенията”, обясни решението премиерът.

А междувременно мрачната статистика стана още по-мрачна.

Само за последния ден броят на заразените нарасна с 1598. Общият им брой достигна 7985. Починалите в следствие на болестта са 463, но 724 са излекуваните.

Болниците са препълнени. В Рим предстои да отвори нова голяма болница, клон на една от най-престижните католически болници – “Джемели”, където се лекуват и папите.

Здравната система в Италия е безплатна и всъщност държавните болници имат най- доброто оборудване и ползват технологии, които са доста по-напред от тези на частните клиники.

Рестикциите в страната започнаха в неделя, когато под карантина бяха поставени Ломбардия, Венето, както и още 14 провинции, където е живеят 16 милиона души. Ограничено бе движението извън населените места, като при нарушаване на забраната се предвидиха санкции.

А заради ограниченията днес в страната имаше и бунтове по затворите. В Милано и Модена затворници успяха дори да превземат част от пространството, защото бяха спрени посещенията на техните близки. Бунтът бе потушен, но четирима затворници успяха да избягат. 

И една бележка от автора. За нас, които живеем в Италия извън зоната, решението не бе изненада. Ние не се питахме дали и в Рим, а кога. От седмица във всички заведения и магазини се държахме на метър разстояние. Така е и на опашките, но някак си всеки се надяваше да не ни се падне лично. Е падна се. Тази вечер усещането е, че сме герои от филм от жанра на “Армагедон”. Но експертите ни подготвиха и за тези психологически ефекти.