Населеният с българи град в Западните покрайнини Димитровград иска да си върне старото име Цариброд. Общинският съвет гласува решение, с което официално изпрати искане до Белград за признаване на старото име.
"Темата за името на града за пореден път се разглежда от Общинския съвет и очаквам до края на годината да бъде одобрена и от сръбския парламент", коментира пред БГНЕС журналистът и собственик на радио и телевизия "Цариброд" Драган Йовичич.
Според него разговорите с Белград са много напреднали, получили са одобрение от Скупщината и смята, че най-накрая Димитровград ще получи старото си име Цариброд.
Промените ще влязат в сила с измененията в Закона за териториална реорганизация на Република Сърбия, който ще бъде приет от Белград до края на тази година.
"Мисля, че до 2020 година и на сръбски Цариброд ще си бъде Цариброд. Този път според мен има искрено желание от сръбската държава да си върнем старото име, няма ги вече редица политически несъгласия", каза Йовичич.
Димитровград е старото комунистическо наименование на града, което той получава през 1951 г. в чест на Георги Димитров.
Цариброд е в пределите на българската държава от Освобождението през 1878 г. до края на Първата световна война /1914-1918 г./, когато заедно с Босилеград, Струмица и още десетки села са отдадени на Сърбия по силата на Ньойския договор /1919 г./.
Около 30 000 българи от Цариброд и околностите търсят спасение в пределите на Отечеството. Така започва тъжната съдба на този някога цветущ български край, който 100 години по-късно е превърнат в най-бедния край на Сърбия.
Глътка въздух за града настъпва през последните години, след като България стана член на ЕС, защото много българи пътуват до Цариброд пред почивните дни с цел туризъм.
Снимки: БГНЕС
