Северозападна България е известна с бедността си и лошите пътища. Там, подобно на голяма част от страната ни е пълно със села, забравени от Бога.

Един такъв е пътят към община Оряхово между общинският град и село Лесковец. Там от години има сериозни проблеми. В началото на отсечката под пътя има подводни води, които го правят на места непроходим, тъй като асфалтът е свлечен до неузнаваемост. Последващата отсечка от пътя е чакъл, защото общината вече е вдигнала ръце от това да го асфалтира, тъй като твърде често пропада.

Борба с подводните води е водена неведнъж, но без резултат. Всеки път водата си прокарва място и води до свлачище.

Да не говорим за дупките. Част от тях не са оправяни сигурно от десетилетия. А маркироовка, банкети, тротоари и канавки дори няма да споменаваме - те там не съществуват. Отстрани има само храсти, които се почистват тогава, когато вече са превзели половината пътно платно.

ДOруг такъв път също се намира в община Оряхово и е между Лесковец и следващото село - Остров. Там ситуацията е още по-потресаваща. Има ями, дълбоки по 20, 30 см., а участъкът не е асфалтиран с години. Трябва да караш с около 5-10 км/ч и да заобикаляш дупки като луд, за да не повредиш колата си.

Село Остров е известно с това, че там много хора ходят да ловят риба на брега на Дунав. Какво ли си казват тези, които идват за първи път да видят мястото и да усетят какво е да ловиш риба на най-голямата река в България? Вероятно след като минат по този път се отказват да го направят отново.

И така туризмът там се завърта в омагьосан кръг и малцина се връщат отново, въпреки удобствата и спокойствието, които селото предлага.

Хора от селата Лесковец и Остров се жалват, че вече не се търпи и искат нормален път. Част от местните хора работят в атомната централа в Козлодуй, което налага тяхното пътуване всеки ден през невъобразимо лошите пътища.