“Те са като щъркелите - идват всяка пролет, а наесен си заминават”, казва кметът на кърджалийското село Широко поле Шукри Мехмед. 42 семейства, които в различни периоди и по различни причини са заминали за Турция, прекарват по-голямата част от времето си в домовете си в родното си село.

В повечето от случаите става въпрос за пенсионери, които се завръщат. Тук живеят средно между 9 и 10 месеца в годината. Често нашите изселници се прибират през февруари и си заминават през декември.

В домовете си в Турция прекарват само зимите. “По-лесно е през студените месеци да бъдеш в града. В Турция жилището ми е газифицирано и нямам проблем с отоплението”, казва 73-годишния Абтурахим Исмаил от град Гебзе. Той обаче обмисля тази зима да остане заедно със съпругата си Зейнеб в къщата им в Широко поле. Дори се е снабдил с дърва за отопление. “През лятото на 1989 г. синът ми беше донаборник и нямаше как да тръгнем за Турция.

Заминах през 1994 година. Първо отидоха децата, а после и съпругата ми. Останах сам и заради това взех решението”, обяснява мъжът пред „24 часа”. Преди да замине, е имал дребен бизнес, но това не го спряло. Първите 3 месеца в Гебзе бил безработен, а след това започнал във фурна. Разнасял хляб по магазините. „Най-трудно ми беше да свикна с мисленето на местните хора. Те са много по-различни от нас. Не може да сметне две по две, а се имат на голямо”, твърди Абтурахим.

Той обаче успява да събере пари и започва собствен бизнес в Турция. Купува 2 автобуса и с тях превозва пътници. През 2006 година се пенсионира. Продава автобусите и купува с парите 2 апартамента. След това решава да стегне родната си къща в Широко поле.

“Родният край винаги те тегли, човек никога не може да го забрави. Може да имаш дворци, но винаги искаш да се завърнеш на мястото, където си роден. Като се прибера тук, първо обикалям местата, където съм играл като дете, където съм работил. Спомените се редят като мъниста от броеница, идват един след друг. Всяка чешма, всяко дърво тук ме връщат назад във времето”, твърди мъжът.

Той допълва, че не може да замени за нищо спокойствието в Широко поле. Абтурахим и съпругата му се занимават и със земеделие. Отглеждат зеленчуци и овошки в двора на къщата си. “Гледаме всичко - домати, пипер, лук. Жена ми е много привързана към земята. Ако я оставиш, ще спи на нивата, толкова обича да се занимава със земеделие”, казва пенсионерът и допълва, че доматите в оранжерията в двора им узряват още на 24 май.

Най-голямата радост за семейството пенсионери настъпва, когато в Широко поле дойдат внуците им от Турция. Тази година те са им гостували 70 дни. “Всяко дете мечтае за такава ваканция. Тук са напълно свободни, цял ден играят навън. Няма автомобили, всички на село се познават. И ние сме спокойни, и те също. Когато дойдоха да ги вземат, по-малкото внуче плачеше и не искаше да тръгва”, казва мъжът.