„Стоте треньори на Пловдив“ е поклон пред педагозите, които създадоха галактика от спортни звезди. Те преподаваха универсалния шампионски език, чрез който стотици милиони узнаха, че има на света Пловдив и България.

Книгата излезе от печат в началото на декември, но лятното пожелание на кмета на града премиерата да се състои в навечерието на Коледа в условията на ковид пандемия нямаше как да се случи.

Поредицата, която започваме в Glas.bg, е своеобразна електронна премиера. Тук националният и световният GLAS звучат в дует. В продължение на няколко седмици ще ви представяме тези, които като че ли винаги са оставали някак встрани от светлината на прожекторите. Но без които нито Стефка Костадинова, нито Николай Бухалов, нито Асен Златев, нито златният баскетболен отбор на "Марица" щяха да се превърнат в легенди на световния спорт. Треньорите!

Първият, който ще ви представим, е ГАНЧО КАРУШКОВ - железният треньор, който не може да преброи медалите на възпитаниците си.

***

Изключителен треньор, изключителен характер, изключителна личност. Роден е на 20.03.1934 г. в Михайлово, Старозагорска област. Възпитаник на ВИФ, специалност „Вдигане на тежести“. Три години е учител по физическо възпитание в Ямбол. През 1960 г. е привлечен на работа в УСШ в Пловдив. След това е треньор в „Марица“ (1963 – 1969). Следват почти две десетилетия (1969 – 1988) в ССУ „Васил Левски“ (Пловдив). Четири години работи в Колумбия (1988 – 1992), връща се за четири години в ССУ (1992 – 1996 (и освен практическата работа е и председател на Съвета на спортните клубове. Продължава латиноамериканския период в Колумбия (1996 – 2010) и Перу (2011 – 2016).

Като пловдивски треньор подготвя над 100 класни щангисти – рекордьори и шампиони, сред които блестят имената на Асен Златев, Румен Александров, Минчо Пашов, Женя Сарандалиев, Стефан Топуров… Най-изявеното име сред възпитаниците му в Южна Америка е Мария Исабел Урутия - първата олимпийска шампионка на Колумбия (Сидни, 2000 г.), петкратна световна шампионка. Преподавател в Националното висше спортно училище в град Кали. Най-добър треньор на Колумбия (2000 г.), почетен гражданин на страната. Има редица научни публикации за подготовката на тежкоатлети. Семеен от 1965 г., със съпругата си Теменуга имат дъщеря и син, радват се и на четири мъжки внуци.

„Чрез неимоверен труд и желязна дисциплина към…“

До къде може да стигне човек, тръгнал в тази посока и може ли да я следва цял живот? За онези, които вървят към рекорди със световни и олимпийски титли това е единственият път – друг няма.

Извървяха го плеяда възпитаници на Ганчо Карушков, той самият от ранна младост до преклонна възраст не измени на въведеното от него желязно ръководно начало. Постигна в тежката атлетика, колкото никой друг, и никога от никого не поиска повече, отколкото той самият е готов да даде на спорта. Но, както е известно от Светото писание, „никой пророк не е приет в родината си“. На него, доказаният специалист, му се наложи да работи четвърт век отвъд Атлантика, за да бъде оценен по достоинство…

От здрав корен – високо стебло. Изтърсак на семейство с трима братя и една сестра, той расте по нивите. Имот от 50-60 дка с лозе, гора, пшеница, ечемик, царевица, цвекло. Селски двор с кон, каруца, крава, магаре, прасе, кокошки. Стопанинът – цял живот с овцете. Типична българска патриархална атмосфера. Сговорна махала, ехтят песни през жетварското лято. Тук ги няма „Гераците“. Фамилията Карушкови си има родословно дърво, на последната родова среща се събират 85-86 души.

Като гимназист в Стара Загора младокът показва качества в леката атлетика и може би тези 172 см във високия скок го ориентират към ВИФ. Там спортният корифей Константин Жалов го ориентира към овчарския скок. Чудесна антропометрия: ръст 180 см, телесно тегло малко под 70 кг., качествена мускулатура. Напредва и стига до съвсем приличните за времето си 340 см. За сравнение – първият държавен рекорд от 1924 г. е 347 см. Вероятно е можел да бъде поне подгласник на съвипускника си Димитър Хлебаров – тогавашният рекордьор на страната. Но в тренировката на лекоатлета се използва и щанга. Веднъж пипнал стоманения гриф, той захвърля бамбуковия прът и преминава в тежката атлетика. Завинаги. Личните му постижения от студентските времена сега не са нещо особено: повдигане – 80 кг, изхвърляне – 85, изтласкване – 110, затова пък са увод към блестяща треньорска кариера.

Когато започва, подиумът в Пловдив се владее от мъже-бабаити, мускулести скандалджии. Новодошлият събира около себе си юноши и младежи на 16-18-20 години. И какво – ръкопашни схватки няма, младоците започват да вдигат по-тежки щанги, старата гвардия разбира, че времето й е минало и кротко се оттегля към кръчмите. Започва ерата Карушков.

По това време никъде по света няма разработена система за работа с подрастващи на 10-11 години. Младият специалист е посрещнат с присмех. Тоя е луд, ще осакати децата. Не, децата няма да вдигат тежести, докато не укрепнат физически, а пътят към това е… леката атлетика. Момчетата тичат, тичат, тичат и въртят кръгови тренировки с шведска стена и общоразвиващи упражнения, мокрят фланелките, правят мускулен релеф и учат техниката с имитационна дървена щанга. И когато идва времето на стоманената в реално състезание, възпитаниците на Карушков правят рецитал. Започват тогава, когато другите са приключили, и вдигат толкова, колкото да протоколират първото място. Отборното класиране – то пък е предварително окупирано. Богдан Младенов, мъдрият директор на ССУ, вижда, че се полагат основи на нещо ново, перспективно. „Помисли, напиши го и ела да видим какво си измислил“.

Карушков с първата паралелка по вдигане на тежести в ССУ, 1971 г.

Треньорът пише, директорът чете и дава кураж: „Добре, помисли още.“ И така – цяла година. Ръководството на БСФС разпорежда методиката да се засекрети и да се използва само от български ССУ. Разбира се, нещата стават явни и минават границите, но системата „Карушков“ може да бъде резултатна  само с „неимоверен труд и желязна дисциплина“, а това не е експортен продукт. Богдан Младенов рано забелязва: „Карушков има око да види бъдещия шампион и от двама добри да направи един голям.“ Рядко прогнозите се сбъдват с такава точност - половината от двата випуска на педагога са медалисти от големите първенства.

Добре е да се помни как се гради от селекция нагоре. Треньорът обикаля от училище на училище с каруца  и щанга в нея – за събуждане на интерес и подбор. Кандидатстват по 150 деца. А сега какво – подрастващите нямат базова подготовка и не може да има качествена селекция. Това – първо. Второ: Няма подготвителен период. Трето: Няма последователен тренировъчен процес. Четвърто: Няма подход към висок спортен резултат. Пето: Няма път към върха. Това е верига без звена.

Случайно е съвпадението със символичната дата 9 май, когато през 1988 г. Карушков тръгва за Колумбия. За да помогнат в подготовката на олимпийците си, южноамериканците молят спортните власти на България да им изпратят треньори по художествена гимнастика, волейбол, баскетбол и вдигане на тежести. Пловдивчанинът, вече доказан специалист, е един от четиримата.

По-скоро за добро, отколкото за зло, щанги в Колумбия на практика няма. Старт от нулата. Събират се ентусиасти, слисани от тренировъчния режим, но бързо свикват с реалността. Така, само след няколко месеца работа, на олимпийските игри в Сеул (1988), без присъствието на треньора, колумбийската щанга взема едно шесто и едно седмо място. За двадесет години сметката е внушителна: от Панамерикански, Южноамерикански, Боливарийски игри, световни първенства и олимпийски игри и от всички възрастови групи медалите са над 1400, а само златните – 600. Най-стойностните, олимпийските, са седем (2 златни, 3 сребърни, 2 бронзови).  Шестте години в Перу са статистически овладени: 402 медала (99 – 125 – 178). Българските вече не могат да бъдат преброени. Не са малко и не е рисковано да се каже, че това е треньорът, който с над 600 възпитаници печели най-много медали в света.

На него му трябва около година време, за да се справи с испанския език. Води семинари и изпитва, подготвя треньори. Чете лекции в Чили. И, като продължение на заложената в България система за работа с деца, в Латинска Америка създава методика, с която постигат високи резултати младежи и възрастни. Универсален треньор. Признанието идва още след олимпийските игри в Сидни (2000 г.). Лично президентът  на Колумбия кани Ганчо Карушков и му предлага гражданство. Следва учтив отказ, воден от светлото чувство, с което един българин, спечелил световна слава, не приема поканата да стане гражданин на САЩ. Приема само името, с което го наричат – Дан Колов, но си остава българинът Дончо Колев. Такъв е подрастът на здравия български корен – Дончо и Ганчо с неподправено родолюбие не могат да станат поданици на американския Север и Юг.

Но признанието е взаимно: „Латинска Америка има по-висока обществена култура, там се живее по-човешки, отколкото у нас.“ Сега няма ден, през който някой от Южна Америка да не се обади - без специален повод, просто така, на уважавания педагог. В началото на април, 2020 г., аржентинецът Лисандро Дигиуни, треньор в родината си, работил при Карушков 4 години в Колумбия, тласкан от вътрешна потребност, пише на „заслужилия в света голям учител“: „ЗАВИНАГИ ОСТАВАШ В МОИТЕ БЛАГОДАРНОСТИ.“

Едно изречение , което тежи повече от тежките щанги в тежката атлетика и блести по-ярко от всички спечелени медали. Дай Боже всекиму такъв венец на живота.

Две световноизвестни имена в графа „Частен случай“. Наим Сюлейманов се появява в Пловдив в панаирно време. Част от съпътстващата програма е Панаирната купа, участват руски, унгарски, финландски и щангисти от български клубове. Техничният Наим взема купа за най-перспективен състезател. Връчва му я Асен Златев, наскоро окачил на шията си злато от олимпиадата в Москва (1980). Пред многобройна публика прозвучава ключово изречение на Ганчо Карушков:

- Олимпийски шампион награждава бъдещ олимпийски шампион!

Карушков и Асен Златев

Също толкова ключово е изречението му след олимпиадата в Монреал (1976). Йордан Митков се завръща като победител и Асен замечтано пита:

- Аз кога ще стана олимпийски шампион?

- След четири години – отсича треньорът.

Две прогнози с 200% категоричност и 100% точност.

Наим е почти две години в ССУ под ръководството на Карушков, приятелски обгрижван от Асен Златев. Прибира го столицата – вече почти готов шампион. Стихията на т.нар. „възродителен процес“ го преименува на Наум Шаламанов, но през декември 1986 г. от Мелбърн той побегна към Турция, за да стане Наим Сюлейманоглу – името, с което продължи да покорява световния подиум. Но запази уважение към треньора, с когото извървя началото на пътя към върха. 

Мария Исабел Урутия. Втората дъщеря на семейство Карушкови. Подвизава се в леката атлетика – диск и гюле, и няма никакво намерение да се занимава с щанги. До момента, в който я забелязва новодошлият в Колумбия български специалист. Мимоходом той споменава на отговорен спортен ръководител, че при него тя ще стане световен шампион. Веднага получава разпореждане:

- От утре ще тренираш вдигане на тежести.

- Но ме густа (не ми е приятно).

Денят невинаги се познава от сутринта. Мария приема системата с почивка в неделя следобед, останалото е „неимоверен труд и желязна дисциплина“. Променя се и физически – от 90 кг в леката, сваля на 72,5 в тежката атлетика. За всяко световно първенство  води подготовка в България и е добре дошла в дом Карушкови. И не само тя.

Мария Исабел Урутия и Наим Сюлейманоглу бяха отрупани с почести и слава в своите страни. Но Урутия стана сенатор, докато Сюлейманоглу не бе допуснат в турския парламент.

Карушков приема поредното признание за работата си в Перу. До него са пловдивчаните Иван Цанков (вдясно) и Атанас Шопов (вляво)

Колосите на българската тежка атлетика Иван Абаджиев и Ганчо Карушков съседстваха като Мусала и Вихрен. Без демонстрации на враждебност отношенията им бяха хладни. Закачката, или може би захапката, е от ранния период и на двамата. В ТФС (Пловдив) при Карушков са приети момчета, започнали с Абаджиев, и той съумява да си ги прибере обратно. Директорът на училището реагира остро, случаят стига до централния спортен печат. Но реалностите са реалности, вратите на националния отбор са отворени за най-добрите атлети под крилото на Карушков. През 1980 г. Минчо Пашов става световен шампион за младежи в Канада, прелита обратно Атлантика и веднага стъпва на олимпийски подиум в Москва.

След скандала с българските щанги на олимпиадата в Сеул (1988) Федерацията прави пленум, на който всички, състезатели и ръководители, искат смяната на старши треньора Абаджиев. Става Карушков:

- Мълчете! Цял свят го знае и признава. - И обръща пленума.

Разговорът насаме между двамата големи е кратък:

- Мислех те за мой враг. Ела да работим заедно.

Карушков взема самолета към Колумбия и отлита много далече от своя колега. Всички се отрекоха от Иван Абаджиев, никой не каза хулна дума срещу Ганчо Карушков. И сега, след като всичко е уталожено, е категоричен:

- Иван Абаджиев не е най-големият грешник нито на щангите, нито на българския спорт!

Не се дава на годините Ганчо Карушков, поддържа двигателна активност, необичайна за възрастта му. Върти педали в домашна обстановка, помпа лицеви опори и както в ранната младост, обича да пипа земеделски инструменти в родопското ранчо. Всеки ден го лъха топлота от Юга на Америка, не го забравят и българските му възпитаници. В ушите му продължава да ехти грохот на щанга, покорена след сполучлив опит. Прилича му беловласието като вечния сняг по хребета на Андите. Той е там, един от върховете, забулен в облаци от почит.

Нейко ДАМЯНОВ

Треньорите, които дадоха шампионски криле на пловдивския спорт